автор: LeoBedrosian

- Шефе, Марлон Брандо е отвън – Марчето смигна на доктор Касиерски, което в добавка с името на популярния в миналото артист означаваше, че чичко паричко го боли зъб и чака нервно в чакалнята.

- От Кръстника две, или три? – изстреля кода улегналият стоматолог със златни рамки на очилата и спретната престилка.

- От късните си години – отвърна не по-малко луксозната сестра. Двамата бяха се разбрали за кодовите реплики преди повече от десет години. Ако Марлон Брандо бе от трета серия на Кръстника, това означаваше, че брадата му е подута достатъчно, за да изпитва непоносима болка и да е готов да се раздели със значителна сума, която можеше да изхрани едно средностатистическо семейство в продължение на четири-пет месеца. А това от своя страна значеше, че докторът трябва да претупа незначителния си пациент и да поеме обещаващия случай колкото се може по-скоро.

Доктор Касиерски затвори набързо зъба на плахото студентче, заръча му два часа нищо да не яде и докато Марчето му отвързваше лигавника драсна на бързо бележка за седемдесет лева. Добра цена за един незначителен кариес и шляпната надве, натри амалгама. Щом иска да се лекува при един от най-добрите столични специалисти не трябва да има нищо против, мислеше си Касиерски и сам покани тежката особа с видим оток на лявата буза и на задния джоб, където се мъдреше портмонето.

Особата, която влезе без да си даде вид, че е забелязала незначителния студент, който с мъка се размина с нея на вратата наистина имаше впечатлителните размери на късния Марлон Брандо. Без да изчака каквато и да е подкана тръсна масивното си тяло и качи лачените си чепици четиридесет и осми номер на зъболекарския стол.

- Докторе, виждаш ли го тоя оток – изстреля с гърлен глас новодошлия. Червен брилянт с размера на топка за голф се мъдреше на дебелия показалец, който сочеше към болезнения оток. – Искам, като изляза от тук да го няма. И да не ме боли, ако обичаш.

Хитрите очички на доктор Касиерски заблестяха с отразена от брилянта светлина и острият му, като сонда ум изкаклкулира светкавично тлъстата сума, която щеше да свлече от заможния пациент.

- Разбира се, господине. За нас ще бъде чест да обслужим толкова изискан пациент. Уверявам ви, че няма да усетите нищо. – докато Марчето завързваше ухаещ на момина сълза лигавник на дебелия, потен врат, Касиерски надяна на муцуната си маска. Маската имаше повече за цел да прикрие ехидната му усмивка, отколкото да го предпазва от вируси – Отворете сега да видим какъв е проблема – нареди с тон на специалист, пред когото всички пациенти са еднакви.

- Какво да ви кажа – свали маската, а лицето му прие замислен и донякъде угрижен вид – няма да е лесно – изстреля с не търпящ възражение тон – имате особено неприятен гранулом с последващ венечно-пулпитен абсцес на тридесет и пети, до тридесет и седми. Ако бяхте изчакал още малко щяхте да го докарате до гангренитен, субфистялен меланом. – погледна към пациента да провери дали използваните сложни професионални термини са довели до необходимия ефект, който при повечето от пациентите се изразяваше в пълно втрещяване и довеждаха до безпомощно състояние тялото и духа. Нищо подобно. Марлон Брандо го гледаше с каменна физиономия и нито една фибра от нея не издаваше каквото и да е било притеснение.

- Обещавам, че няма да усетите нищо, но се опасявам, че цената …

- Колко?

- Седем хиляди и петстотин плюс допълнителните разходи за анестезия и екип… - Марлон Брандо продължаваше да го гледа с каменна физиономия, а на изпъкналата му долна челюст доктора можеше да подреди половината си инструменти. – Общо десет хиляди.

Заможният пациент не каза нищо, а вместо това отвори внушителната си паст, от която надничаха различни по състав, блясък и форма благородни метали.

За непосветените ще поясня, че цялата неразбираема и сложна тирада от професионални термини и определения означаваше, че Брандо имаше пулпит на два зъба и гангрена на трети. Комбинацията от тях бяха довели до масивния оток и непоносимата болка от изминалата нощ. Един проблем, с който всеки средностатистически зъболекар би се справил чудесно за два, най-много три часа. И който не би трябвало да струва повече от двеста, най-много триста лева на горкия пациент. Всичко това щеше да бъде така, ако пациентът не беше един от най-безскрупулните и заможни подземни босове, а лекуващия го доктор не бе един от най-големите кожодери от гилдията, въпреки, че не можеше да се отрече, че работи безболезнено и качествено.

„Какъв глупак съм! Тоя можех да му взема двойно. Дали с възрастта способностите ми да преценявам пациентите не намаляват. Диаманта му е колкото великденско яйце, а обувките му струват поне пет хиляди! Мамка му, прекарах се.. Сега ще го бодна в ей тоя нерв, да видим, дали не може да изтръскам още някоя и друга хилядарка…“

- Сега малко ще ви заболи. Тук проблемът се оказа по-голям, отколкото очаквах – реакцията на Брандо не бе по-голяма от трепването на бивол от ухапване на комар. Воднистия му поглед следеше маскирания доктор с малките си зеници и не пропускаше и май-неволното изражение на очите му. В съзнанието на стоматолога все повече се настаняваше усещането, че от цялата ситуация прекараният ще бъде той, а не мастития пациент. Но зарът бе хвърлен и не можеше да се откаже по средата на играта – Опасявам се, че ще се наложи още една непредвидена манипулация. Още три хиляди няма да са проблем, нали.

Свали маската си, за да демонстрира отново угрижената си физиономия – стар трик, който целеше да покаже леко колебание и несигурност у един доказан специалист. Номер, който винаги сработваше при лабилните и плашливи пациенти. Но сега срещна само спокойния и лишен от каквато и да е паника поглед на Брандо. Липсата на реакция бе повече от красноречива и Касиерски реши да не подлага на проверка нервите на туловището насреща си. Продължи уверено работата си, като постоянно прилагаше всички нужни и не дотам нужни апарати, техники и процедури за да изглежда манипулацията достатъчно сложна, а парите за нея – оправдани.

Когато след почти три часа седене с отворена уста масивното тяло на пациента стъпи на скъпите си лакирани обуща, облекчението бе изписало лека ехидна усмивка по лицето на Марлон Брандо, а от масивния му оток бе останало едно незначително подпухване. Доктора гарантираше, че и то ще изчезне до половин час, когато пациента щял спокойно да обядва и да прави каквото желае с устата си. Докато Марчето се бореше с връзките, на големия колкото пелерина лигавник, доктор Касиерски написа касова бележка за тринадесет хиляди лева и подавайки я на доволно изглеждащия пациент се поинтересува дали му е необходима фактура. Разходите за стоматологични услуги се признавали за данъчен разход, информира го той.

- Докторче, ти за балама ли ме взимаш – взе с дебелите си пръсти подадения касов бон и го смачка на малка топчица – това може да си го завреш отзад. Аз мога да ти дам и два пъти повече, от това, което ми искаш, но това, че ме бодна по джигера, няма да ти го простя, така да знаеш! – от презрителния поглед над тънката му усмивка Касиерски разбра, че Брандо не се шегува. Затова предпочете да не протестира. А полицията тук бе съвсем ненужна.

Когато хихикащия пациент напусна кабинета двамата с Марчето седнаха на кожения диван и въздъхнаха облекчено.

- Честните хора изчезнаха, Марче! Няма справедливост тук!