автор: secret_rose

Зората и сянката
плуват по тялото - каза -
по кръвния път
и по меките линии в дланта.
И притвори очи...
и целувайки сънено залеза
тръгна с топли напеви
с последния лъч -
любовта.
От тогава притихвам,
усетя ли стъпките лунни
по водите на спящия в мен
океан от сълзи.
И броя всеки пулс
и чертица,
останали будни
в обичта, от която
зората по мрака роси.
От тогава мълча.
И сърцето, аз зная, го помни -
с якамоза на чувствата вечер целува брега.
И по отлива
спомен след спомен
отнесено рони
за да бъде роден от вълшебствата
тук и сега.

@
якамоз - така се нарича отражението на лунната светлина по водна повърхност...