автор: ganima60

Ако не виждам любовта в очите ти,
тръгни си и затвори вратата,
остави ме сама със тишината,
пропита със тъга и безнадежност.

Притихнала,безмълвна, примирена,
със спомени скрити във сърцето,
препуска мисълта ми по вечерно време,
когато край морето гледахме звездите.

Сега брегът е пуст,теб те няма,
морето е сърдито,но ми дава сила,
тревожен вик на гларус,песента на бриза,
прогонват тишината,в която ме остави.