автор: radi_radev19441944

Ела със мен. Да продължим нататък
към есенната прелест на годините.
Банкетът е по принцип твърде кратък
и твърде бързо е изпито виното.

Ела със мен. Донякъде. Докрая.
Дарявам те с безбрежност от илюзии.
Не вярвам всеки сън, че е нетраен
и само миг – усмивката на музите.

Ела със мен. Ще ти измисля празник.
Защо ли пееха среднощ камбаните?
Не беше сън. Не бе дори напразно
и вятърът разнасяше поканите.

Ела със мен. Към бялата ни есен.
Не съществува остров на блажените.
Но чувам нощем тази звездна песен
в нестихващия плач на неродените.