автор: jel

Ти си замина преди да те изпратим.
Тръгна си тихо, без сбогом.
И затова е така студено навън,
защото в сърцето е празно.
Всъщност,не. Има толкова спомени които ще ме топлят.
Как сладко произнасяше моето име и как обичаше майка.
Останаха и снимките в компютъра,които ще ми говорят за теб.
Ти замина на дълъг път и аз не искам да те задържам. Егоистично е.
Там,горе е по-хубаво. Там няма разскъсващи болки,няма мъки и всичко
е светло и красиво.
Майка ще поплаче,кака ще потъжи,а аз се радвам,че ще бъдеш с Бог,
защото ти го прие,като Господ и той те прие като Баща.
Някой ден ще се срещнем горе и ще ми разкажеш.
Казват,че четирдесет дена ще бъдеш сред нас но аз си мисля,че и след това,
често ще идваш в мислите ни,поканен от нас. Защото ти си жив и в сърцата ни.
Обичам те,татко! На добър път.
Защо се разплаках,не знам. Мъжете не плачат.