автор: yana

Аз съм от село Коньово.
Дали е село?
Вече и аз не знам.
Нема ни кон, ни магаре,
ни гарги на голия мегдан.
Къщите са на баира до гората.
Път до нази нема от години.
Издълбан е до основи от водата,
та баира може да се срини.
Тук сме петнайсетина старци.
Седем жени сакати,
пет мъже глухарци
и три кучета космати.
Ала сви сме си дружина.
Християни, мюсюлмани
све за всичко сме комбина.
Садим картофи, боб, домати
и ядем го всичко на салати.
Месцето гледаме на снимка,
че е вредна пустата сланинка.
Да си веган хич не е дилема.
А и кръвно тука никой нема.
Кьопавата Куна най е дърта,
но все още куцайки върви.
Към Цоньо нещо все я дърпа-
цел живот самотата я втрещи.
Та Цоньо дава и добри съвети
как да копа с кривия си крак
и как да прави мурафети
в кръчмата на стария помак.
Рекох кръчма....и се спрех.
О, Боже, умирам си от смех.
Бараката по-дърта е от нас.
Там е гайдата на бай Танас.
Не ядем, не пиим, не пушим.
Све сме вегани от сто лета.
За малко болката разтушим.
и после одим в своите къщя.

Тъй е в нашто Коньовишко село
де депутатски крак нивга не е видело.