автор: rady

Престоят ми в това пристанище завърши...
Ив. Пейчев

Аз си нямах море,
но си имах пристанище...
И измислени кораби
често изпращах...
За да има кого да посрещам.
Но никой никога не се завърна...

Днес замина последният кораб.
Не... да чакам не мисля...
Вече твърде пораснах –
хоризонтът е картичка скучна
и фалшиви клюкарки са чайките...
А на кея пропиляното време,
на очите със черна превръзка,
куца тъй безнадеждно и сляпо...
И никой... никой
не ще се върне никога, повярвай!
В това пристанище
престоят ми приключи.