автор: RockAround_theC_l_ock

1.
Стих – пустослов

Има ли още Поезия?
Има ли още Любов?
Всеки е като в амнезия;
всеки – запЪнат пищов;
всеки е взривоопасен;
всеки – запален фитил;
всеки – снаряд е фугасен;
всеки пред него – дебил!

Да му „разкажем играта”
и да го смажем от бой!
Псувни развихрят кавгата,
а да ни спре – няма кой...
После – на съд! С адвокати...
Някой „случайно” – умрял!
Нали сме хора, бе братя?
Всички – „лепени от кал”...

Господ ли ще ни оправи?
Ще ни спаси ли Христос?
Кой ни тъй самозабрави?
Тоз... или тоз... или тоз?
Чезне доброто в душите;
злобата в нас – озверя;
мярка за чест са парите;
човещинàта – умря!

Някаква смътна тревога
плахо – за помощ зове,
но вече друг ни е бога;
кумири са ни – зверовѐ.
Светът бил вече „глобален”,
но „меркантилен” звучи –
лъскав отвън – вътре кален
и с ослепени очи...
...
Светът, лишен от Поезия,
е свят лишен от Любов;
свят на омраза с амнезия
и всеки стих – пустослов...

... ... ...
2.
И – всичко е...

Да можех нещо малко да обичам
и смисъл да намирам от това –
животът би изглеждал по-различен
и – разноцветен, с много синева,
зеленина... И по-различни хора...
Да можех, с тях – дори да си говоря,
макар и незначителни неща...
Да имам свое мнение, да споря,
но – тихо, без да викам и крещя...

Да можех да съм някъде, далече,
от черните, блиндирани врати –
животът би изглеждал по-човечен
и в него, може би – ще дойдеш Ти...
Ще искаш нещо малко да обичаш;
ще искаш синева, зеленина...
Момче ще искаш... Може би – момиче;
аз, ще му пея тихо: “Нани-на...”
...
Да можех, без да казвам нещо ново –
от злоба да лекувам; от амнезия –
животът няма да е само „хляб и шоу”,
добавим ли му малко и – Поезия.

... ... ...
3.
Поезията

Поезията трябва да се пие,
като любовно питие – от мъж.
Но – с малки глътки!
Бавно да открием
божествения миг дошъл веднъж –
от непосилно утре да ни скрие…

Какво е тя – без нея да не можем?
Или – да можем?
А така тревожен
е сивият ни делник с хляб горчив,
когато шансът ни за по-красив
изглежда безнадеждно невъзможен.

Какво е Тя за вас – дори не знам.
Но мога, в самота да си мечтая
да бъда с вас през този миг нетраен –
така е тъжно да останеш сам...
И – страшно, ако вече си забравен!

Kакво е Тя за мен – не бих признал
безсмъртие дори да обещават!
Tака, нали бих себе си – предал;
годините, които съм живял
и малкото, които ми остават…

Поезията трябва да се пие…
Kак, от сърце – на всеки бих я дал!
С надежда, някой – с Нея да открие,
това, което никога не крия –
че не напразно – с Нея съм живял!


Бой..Боев,
2010 г. – 2017 г.