автор: ZAGORA

Не се срамувам и не ме е страх
да си призная, че съм зле.
И не защото някой ми открадна
килимчето за входните нозе,

единствено в бродерийната красота,
което беше като цъфнала градина,
То бе творение създадено
от двете ми ръце.
И не защото от телевизионния екран тече помия
и безпощадно ме залива
с ъс смрад от лошотия.
Нарекла съм я криминална телевизия.
Продали се четци наперено върху екрана
до безконечност бълват криминални хроники.
Евтина телевизийка,
ослепяла и оглушала за добрите дела.
Няма канали без насилие.
Само готварските може би...
Каква ирония и суета!
Сякаш планетата се е превърнала в
бръщолевения от религиозни маниаци ад.
Зле съм!
И не защото шепа безсърдечни и безмозъчни политици
убиват оскотелия си народ.
Зле съм!
Защото слугуваме на чужди модели ,
а трябва да управляваме себе си
без политици и политика.
А не народ необичан, в секса търсещ изява.
Любов се купува,любов се продава...
Насилени баби и невръстни деца, в ужас родили нежелани деца.
Вековен морал се срина със грохот.
Лица подивели от животинска похот.
Всичките гледаме един и същ порнофилм.
Няма задръжки,дори няма оргазъм.Всичко е бизнес.
Какъв сарказъм!
Зле съм!
И не защото потъпкаха уважението ни и достойнството .
Не защото се опитват да ни наложат ужасите и кошмарите- за живот.
Не защото пропъдихме невинността на децата
и ги отпратихме да търсят себе си по света.
И не защото с объркани представи и понятия
буквално и преносно убиваме себеподобни.
Зле съм!
И не защото светът е хаос от безутешни,безучастни,
безразлични и безумни...
Зная, ще завалят към мене апострофи-
на страхливците,на лицемерите и на глупците,но
аз съм зле ,защото зная колко
огромна,неимоверна е цената
на дишането,на осъзнаването и на моженето.
Богоугодно да творим живот,но при условие
човекът да е кукла на конци в ръцете на невидими и непознати сили.
Да е муха с откъснати криле,под лупата на кръвожадно любопитство.
Признанието на страха трябва да бъде първото стъпало
в умението да се преборим с него.
За да даде животът сладък плод ,
а ние в щастието да сме велики,
трябват не безброй молитви,
а безброй мотики!
Щом има врагове човекът
,дори невидими и скрити,
значи,че враговете също имат страхове.
Значи,че силата е в нас.Стига да можем да я осъзнаем и да вярваме във себе си. Да сме сплотени!
Дори да падаме-
да бъдем прави, не и на колене!
Не в небесата,а в себе си да търсим сили!
Ако не искаме след динозаврите да бъдем следващи фосили.