автор: puf_paf

Ръж няма
ни спасители
пустеят двори и земи
сърбам какао
от роби сбирано
в белите им черни шепи
мачкам зелената трева със стъпалата си
в градината
отдавна липсва катинар
след бурята дъждът затихва
усмихва се дъга
наливам ледена вода
във стъкленица, от каменна мъхлясала чешма
С финес кръстосвам
розови бедра на плюшени
дивани
блестящи саби по стените
разказват своите истории
на меките килими
приказки за героите- мечтатели
свисти навън коситбата загадъчно
тревите падат призрачно
разчупвам нар
кората му разпукната
Във устни кървав
сок потича
Смуча бучка захар
Оса в смокиня
Смърт- пух
открила
С откъснати криле
разграждам се