Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Vrytka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14027

Онлайн са:
Анонимни: 357
ХуЛитери: 2
Всичко: 359

Онлайн сега:
:: Albatros
:: JasminIvanova

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2022 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПълнолуние
раздел: Еротика
автор: centsche

Бавно слезе по стълбите в приземния етаж. Бе наметнала тънък халат върху раменете си. Не очакваше той да е буден в 2 часа през нощта , но за всеки случай... Лятната, широка пижама – потник с презрамки и боксерки - висеше свободно на слабото й тяло, а с всяко стъпало надолу сатененият халат се овиваше около нозете й с копринената мекота на галещата материя.
Магическа тайнственост се прокрадваше от тъмните ъгли, а пълната луна осветяваше мебелите през прозорците с призрачна светлина. Той бе забравил да пусне завесите. Впрочем, насред пустошта е без значение.
Охо-о! Разпънатият диван бе по-голям от нейната спалня, а тялото му се опитваше да заеме цялата площ, като бе протегнал ръце и крака встрани. Така спеше – не завит. Ивета извърна поглед, а после се усмихна и отиде към хладилника.
Не можеше да заспи заради пълнолунието. От три часа се насилваше, но не се получи. Мисълта й непрекъснато се устремяваше към спомена от вечерта. Любопитството я измъчваше. Кой е? От къде е ? Странник, пратен от роднини да пренощува в хижата преди утре да поеме към обсерваторията високо в планината. Никой не се съобрази с нея. Поставиха я пред свършен факт. А тя от седмици беше в уединение и човешкото обкръжение тъкмо започваше да й липсва.
Наля мляко във висока чаша и загледа спящия мъж. Драго. Така се представи. „Аз съм Ива... Да... Информираха ме... Току-що... Научен работник ли сте? Астроном?... Вече вечерях. Харесайте си нещо от хладилника... Носите храна? Това е добре. Запасите ми почти привършват... Ще спите тук. Диванът до днес не е разпъван. Пружината е стегната. Надявам се да успеете. Иначе... с вашия ръст... ще Ви е трудно да се сместите и краката Ви ще увиснат отстрани... Е, аз се качвам горе. Лека нощ!”
Това изрече, а какво каза той?... Спомни си съвсем малко, понеже се беше притеснила, изчервила и внимаваше да не изръси глупост, като онова за увисналите крака. От първата им среща запомни само очите – кафяви и живи. Сега с интерес го разгледа. А ако се събуди и види, че се е втренчила в него? Не. Няма да се събуди. Сигурно е в онази дълбока фаза на съня, когато е невъзможно да се пробудиш ей така.
Окуражена от последните разсъждения, тя приближи дивана и нежно прокара ръка по вътрешната част на чуждата пред мишница. Спря пръстите си в ямката преди китката. Притисна с показалец и усети бавният ритъм на сърцето. Колко топлина и живот има в една ръка! От навеждането халатът се изхлузи и падна назад.
Ако можеше... Ех, ако можеше... Ама той спи и нищо не усеща!
Приседна на разпънатия диван. Меката мебел шумно изскърца, а тя замря почти за половин минута. Да. Значи диванът може да скърца без последствия. Наведе се към мъжа и внимателно подпъхна ръка под фланелката. Отпуснати мускули, топла кожа, лек мъх и тогава... тогава с лакът притисна... Бързо се дръпна и усети как цялата кръв нахлу в лицето й. Не смееше да помръдне. Седеше вцепенена, понеже го докосна по... Не мислеше да си позволява такива волности. Само да го разгледа и пипне проучвателски, така да се каже. Той е учен. Би я разбрал.
Спокойно, ритмично дишане при него – едва поемане на дъх при нея, но жаждата за кислород надделя и тя шумно вдиша. Непромененото, едва забележимо повдигане и отпускане на гръдния му кош произведе доволна усмивка. Лицето й се бе успокоило, но кръвта намери друга точка на съсредоточаване.
Нейното желание се беше пробудило за разлика от Драго. То я направи по-смела в действията. Ето така, както е легнал, има място и за нея. Да притисне корем в ръката му, да отърка буза в рамото, да преметне крак върху бедрата... Нищо! Нищо не иска! Само мъничко да уталожи пожара!
Пожарът не се уталожи, а буйно се разгоря! Като че ли друг диктуваше какво да правят ръцете и устните. Нейното коляно се движеше по оста мъжки пъп... и надолу. Беше притворила очи. Дишаше шумно. Поеманото от ноздрите мъжко ухание разпали още по-силно чувствеността й.
В един момент усети вцепенение. Къде отиде мекотата на отпуснатите мускули? Надигна се и се ококори...
О, Господи! Две кафяви очи с интерес се взираха в нея. Рязко се опита да скочи и да се отдръпне, но той я улови за китката и я придърпа към себе си.
Почувства се като засрамено дете, хванато да яде от буркана със сладко без позволение. Опита да измъкне своята дясна ръка от здравия захват, но само чу:
-Не бягай! Никога не съм сънувал толкова реален сън!
Примири се в недоумение какво да прави. Нима Драго мисли, че сънува? А през това време той й свали потника.
Невинните, момичешки, стегнати гърди раздраха лунната светлина с настръхналите си зърна. Мъжът им се полюбува. Погали ги, надигна се до седнал, наведе се към нея и и мина с устни по тях.
Дали спи с отворени очи, или се преструва, вече нямаше значение. Тя протегна ръце, хвана фланелата, издърпа я нагоре, за да го освободи от нея. После като в надпревара свалиха и последните останали дрехи.
Надпреварата не свърши до тук. Всеки искаше да покаже какво умее, на какво е способен, за да достави най-голямо удоволствие на другия и на себе си. Неговите ръце се приплъзнаха и заплетоха с нейните в желанието да намерят, да изследват вдлъбнатини и скрити потайности. Първоначално по инерция, от свян тя опита да ги възпре, но после се остави. Не искаше да му даде превес в инициативата и ръцете й опипаха областта, съсредоточила мъжествеността му, чието неволно докосване с лакът я бе притеснило преди малко. Размерът и твърдостта вече бяха други, а лепкавият секрет издаваше готовност. Всичко се случваше прекалено бързо, а тя искаше да забавят темпото. Но как? Не беше много опитна и леко го ухапа по ръката.
-Искаш да сме груби? – от възбудата ли, но гласът му бе дрезгаво променен.
-Не! Моля, не това, но искам да стигна до края преди самия акт!
О-о! Никакво сравнение не можеше да става с каквото и да било! Къдравата му коса я гъделичкаше по вътрешната страна на бедрата. Тя неволно ги стискаше, а той с усилие ги разтваряше, за да даде воля на виртуозните си устни и език. Избухването бе неочаквано и огромно! Тя отброи... Господи, защо го прави?... четиринайсет силни спазъма на утробата! Бе зашеметяващо! Поиска да върне жеста, облиза се и дойде моментът да покаже как видяното по филмите, прочетеното в книгите, премесено с нейни фантазии и гарнирано с непосредствена страст, може да накара един мъж да стене от удоволствие. Резултатът не закъсня, но той кавалерски стисна изхвърленото в шепа. Явно усети какво не би харесала и реши да си спести нейната преструвка... Но... имаше и друго. Ивета усети притеснението на Драго, че е свършил прекалено рано, без да стигнат до същинската част. Момичето едва сдържа усмивката си и тихо пророни:
-Спокойно! Все още съм девствена и... нека такава да си остана.

Еарим


Публикувано от anonimapokrifoff на 31.07.2017 @ 00:01:38 



Сродни връзки

» Повече за
   Еротика

» Материали от
   centsche

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

За баба ми Полихрония (из спомените на Джимо)
автор: Zvon
1270 четения | оценка 5

показвания 32711
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Пълнолуние" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Пълнолуние
от malovo3 на 23.12.2018 @ 14:13:33
(Профил | Изпрати бележка)
Нежна еротика! Чете се на един дъх. Поздрави!