автор: hristam

Какво да ти напиша -
кратко, със думи прости и добри,
докато утрото ни вдиша
и като пъзел ни сглоби -
една усмивка се изплъзва
и дълго свети отразена,
в окото ти денят се хлъзва
със сутрешният вкус на мене.
Една целувка се разсънва,
новородена като бебе
и ме научи да разсъмвам
най-тихото небе във тебе,
да сплитам облаци на плитка
в най-теменуженото синьо
/докато моята разплиташ,
за да я вдъхнеш като вино/,
да ни отвеят луди вихри
в изгубеният рай за двама,
където да останем скрити...
И много дълго да ни няма.