 |  От кобалтовото езерце
до едрия Ултрамарин
се спуска изтъняла вена,
приела вадички морфин
от обезболяващи дерета.
Насред ждрелото ВЕЦ отрязва
синкавата пъпна връв
между небето и земята.
Издълбоко са изсмукани
недрата.
Напукан стенописно зной.
Пече!
Не чуваш вече
ни дере,
ни птица
нейде да изплаче.
Гущерче, подпалено снове
по каменна погача.
| Сродни връзки» Повече за
Поезия
» Материали от
daro
Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 4
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Русло " | Вход | 5 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Русло
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 28.07.2017 @ 11:10:44
(Профил | Изпрати бележка) | | Нарисувал си го! Много ми хареса, Рад! Поздрави :))))) |
Re: Русло
от daro на 30.07.2017 @ 08:11:20
(Профил | Изпрати бележка) | Благодар, Катка... за всичко...
Свежарско лято! :)
(((О)))
|
]
Re: Русло
от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 28.07.2017 @ 06:38:21
(Профил | Изпрати бележка) | Гущерче, подпалено снове
по каменна погача...
.................
... а от синкавата пъпна връв тече
суха кръв...
И някой плаче...
...................
вай нещо такова очаквах в края...
Та и малоумник като мен - да разбере... :)
Браво ти, Даро! Различен си тук!
А това е важно, за да те разбират...разберат... нали? ;-)
Бой..
|
Re: Русло
от daro на 30.07.2017 @ 08:50:07
(Профил | Изпрати бележка) | Бат Бой, въпросите за разбирането и неразбирането, за признаването и непризнаването, за оценяването и недооценяването и пр.
са вълнували мен и моите съученици от Художествената гимназия, още през 80-те години. Това е ученичество - пътека, по която всеки преминава в търсене на себе си. Вярно е, че повечето остават в лутането... в отсечката ѝ, на късите прибежки - напред-назад, вляво и дясно. Да разбираш хората, не е чак толкова трудно - трудното е себе си да разбереш. Но това, само с ум и разум не се постига.
Още по-малко, със задоволяването на лични амбиции, украсяването на суетността ни, индивидуалните ни боледувания и трески от недостиг на внимание и т.н., които не веднъж съм обобщавал с термина - бедни скърби!
Как мислиш:
Дали след повече от 30г, все още съм във вълнението и невинността на ученичеството? Или съм в търсенето на познание за света и себе си(но без личното), в единачество?
Предпочитам да служа на Вечността, отколкото да съм - верноподаник на актуални преходности.
Позволявам си да ти изпратя един откъс от "Въздишката на единака" на Кръстьо Раленков, но не защото е писан за моята книга, а за да се опиташ да вникнеш в "очите му". И ако успееш - да приемеш художника, твореца... Както и това, че текста се отнася в по-голяма степен за самия него, като автор!
"Единакът е гладен, много по-гладен от глутницата.
Подозирам, че е гладен за красота. Подозирам, че е гладен за общение.
Стадността му е неуютна - и това го определя като самодостатъчен и уязвим едновременно.
Всяко съприкосновение с групата е проблематично и в някакъв смисъл конфликтно, и само препотвърждава неговата оразличеност, позицията му на "чуждо тяло", на "друг". За да оцелее, той трябва да владее еднакво добре действието и отстранената позиция на наблюдателя, на внимателния наблюдател...
Де да ставаше въпрос за вълци!
Само че става дума за екзистенциалната поставеност на художника, спрямо света - на художника, разбиран пределно общо в смисъла му на автор, на творец. А той по неизбежност, по съдба, по определение, е единак.
Това, което той вижда, останалите не забелязват, въпреки, че е пред очите им. Това, което той подушва или усеща интуитивно, е непосилно за притъпените сетива на колективния, успокоен в множествеността си организъм.
Звучи красиво отстрани, но всъщност е болезнено.
Проклятие е.
Участ е.
И това е лошата новина.
Но като всяка участ е поне автентично.
И това е добрата новина, в един свят на симулации и фалшификати, на привидности и привидения, на социални игрички, в които нищо не рискуваш, защото всъщност ти изобщо не участваш - участва някоя от твоите клонирани, социално приемливи роли-брони. "
Светла Неделя, май френд! :)
(((О)))
|
]
Re: Русло
от daro на 27.07.2017 @ 18:59:26
(Профил | Изпрати бележка) | ... и в това няма нищо лошо, ако е предназначено за духовното ми превъплътяване (както днес прекрасно ми напомни, Адаша Рай)
ето ти строфичка от "Превъплътяване" на Райсъна:
"Мили Боже, какъв плачо-смеш!
Още Слънце докато залезе,
ще ме видите, станал на свещ,
бледожълто езиче да плезя."
Нека да се опитваме да ограничаваме, стихиите на личния ни апокалиптизъм, само до стените на телесните ни жизнени кутийки...
Спокойна вечер, Елси :)
...(.)
|
]
RE: Русло
от mariq-desislava на 27.07.2017 @ 17:36:59
(Профил | Изпрати бележка) | | Пренареждаш се, центрираш се някак като усещане. Ще оцелееш, вярвай ми, ще бъдеш, макар и често неразбран.:) |
RE: Русло
от daro на 27.07.2017 @ 18:35:33
(Профил | Изпрати бележка) | Сестро... благодар за отзива, но ми се струва, че нямам този дневен ред. Знам, че не съм изчезващ вид, но ниското стъпало на съществуването ми е необходима даденост, за да умирам доживотно за Живота.
(дори когато понякога се маскираме на животни, на влечуги, на земноводни... не спираме да ходим по Ешеровите стълби... и да, понякога просто си седим на горното стъпалото, а топчето - топ-топ, топ-топ - изкачва се по стъпалата - и хоп, право в ръката ни)
Изумително нещо е Слънцето - за едни е зной, а в същото време, за други - благодат! :)
...(.) |
]
Re: Русло
от Marta на 26.07.2017 @ 15:16:24
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Думата е хубава, необичайна. "Русло" - свързвам я с накрайник на инструмент, който никой не е виждал :) ...не че не знам какво значи, извън знанието, по интуиция.
"...напукан стенописно зной" - това го видях - и "каменната погача" разговаря с
...Залежала се е бедна, болна пладнешка нега
и като машина шевна трака тъпата тъга.
Ето моста и реката - камъкът дими от пек,
мудно точи се водата, рови в пясъка човек..."
Г. Рупчев |
Re: Русло
от daro на 27.07.2017 @ 10:58:41
(Профил | Изпрати бележка) | Благодар за цитата, Мартеничка златна! :)
Пред поетическите величества, обикновено стоя заекващ в опити да кажа нещо... но сега просто ще си помълча с кеф... и ще си попивам в пясъка ми - Г. Рупчев.
...(.) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 769
ХуЛитери: 6
Всичко: 775
Онлайн сега:
