автор: dohtora

Казваш ми, че жалък съм...
... щом още живи са мечтите ми.
Времето е минало, часовникът е спрял.
Но когато огънят в сърцето е запален истински
и да изгоря докрай не мога да се спра.

Черна птица е душата ми свита ден след ден
Грачат настървени гарвани, политам упоен към нищото.
Нежелани възприятия, тръпна ужасен.
Дали адът не е блатото бликащо край мен.

Ненормално казваш е, но кажи ми ти къде са нормите.
Към лъжите тъй претръпнахме, че дори не ни боли.
Остарял в очакване, как да вярвам в новите неистини,
щом сред вой на подивели кучета керванът все върви.

Черна птица е душата ми свита ден след ден
Грачат настървени гарвани, политам упоен към нищото.
Нежелани възприятия, тръпна ужасен.
Дали адът не е блатото бликащо край мен.

Day by day we are playing the same endless game as your silence is gold
Day by day your luck is running away...