автор: Radost-ina

Осъмваш като кактуса с бодли.
А всеки допир е далечна спирка.
Не молиш за вода, но ти наливат.
Раняват те от страх. За кратко спираш...
Очите ти са пълни с ветрове.
И следващи прозорци ще отворят.
Един кълвач часа ще изкове,
през който сам във себе си говориш.
Навярно осъзнато – променен
духът ти ще напомни огнен факел...
Побегнеш ли от мрака е блаженство.
И в него милостиня си дочакал.
И в него всеки стон е тишина
из земните несгоди измълчана,
признал, че ти си гол и разпознат,
когато няма нужда да се браниш.

Радостина Драгоева