автор: osi4kata

Едно момче вървеше на ръце
и всичко му изглеждаше нормално,
море над него, а дълбокото небе
в краката му полепва ритуално.
Край него е невероятна глъч
и хората се шурат полудели
наопаки. Достоен мъж
пред подлеза свири на чело,
не! -
чело свири на достоен мъж
и звуците се леят безметежно,
звучи като симфония за дъжд.
Момчето току-що проглежда
през новите си норми за света,
не подозира, че към пладне
ще срещне най-внезапно любовта
и на краката си ще падне.