автор: Mariell_Desing

Ще дойда при теб,
уморено мое небе,
разтворено в дъждовните ми ръце.
Само по илюзии ще пристъпя
в разлистените ти нощни очи.
Дланите ти ще запеят
под съмналите ми устни,
ще забравиш,
че животът е тягостно изкуство.
В лепкавото усое
на преброените наум целувки,
тишината си ми подари
и недей ме напуска.

Залутана нощна пеперуда
с кристализирало в студа
на неизброимите зими,
нецелунато, лимонено сърце.
Такъв бродя във мрака
и мракът ми е море,
което мие с безпощадна злост
фината, сива коприна на
моето едноцелно съществуване.
Обречено да изгрее само
под непресторената нежност
на предизвикващите ти ръце.
Единствена моя,
скъпоценна камея на всичките ми блянове...