автор: ufff

Хотел за котки,
     къщички за птици,
          приют за кучета…

и пейки за бездомници
край катедралата.
Наети баби се разхождат с чужди внучета.
Цигулков лък танцува до премала
в прохладата на стар площаден кестен
от сянка на концертна вехта дреха,
която сляпа музикантка мести
при звънването на стотинки рехави:
покланя се с апломб на минувачите
и бодро продължава да упорства;
примамва ги с неистово виваче,
нехаеща за тяхното притворство.

Витае страх - от нощ и самота,
щом заръми звук от прибиращи се стъпки.
след тях - протяжна тъжна тишина
по хумбите на здрача се натъпква.
Полъхва вятърът – безсмислен емигрант –
край вратовете на безсънните дървета.
Сред натурии от фалирал ресторант
цигара на клошар свидливо свети.

Агония на падаща звезда
преди зад хоризонта да се скрие,
от нея с тайна утешителна мечта
неприютените ще се завият.