автор: jel

Веднъж графитът проговорил
на диаманта с тъжен глас:
-От един и същи елемент сме сътворени,
а има тъй огромна разлика при нас.
Аз лесно съм чуплив и мек съм,
а ти,аз думи няма да пестя-
показваш тъй завидна твърдост,
режеш и стоманени листа.
В какво се крие тайната,кажи ми?
Нали сме от един и същи род?
Разликата моля,посочи ми!
И двамата сме уж,от въглерод.
Тогаз отвърнал диамантът:
-Да, вярно е,приятелю,така е,
съставът ни със теб един и същ.
Ала чуй ме,ти, във крайна сметка
различна е кристалната решетка.
Аморфен си и тъй ти е удобно,
приемаш чу,жди форми ти,
а моята решетка тъй е твърда,
защото всичко в мен се сгорещи.
При температура стапящо гореща
моята снага се закали.
Налягането-тъй ужасно тежко
допълнително ме утвърди.
Затуй аз режа и желязо,
трепери камъка от мен.
Защото знай,след страшни мъки
вече аз съм закален.
И нищо,знай,не идва даром.
Цената трябва да платиш.
Щом през огъня преминеш,
вярвай,ще се закалиш.

Затуй,недей да плачеш вече.
Мислите си промени,човече!
Да не се превръщаш
в сажди,в прах,
бягай ти,от всеки грях.