автор: vesan

Мъчително бавно, с треперещи пръсти
старицата сетни стотинки броеше
за малкото пликче с извара. По-гъсто,
по-плътно физически, сякаш че беше

усещане странно за срам, за вина
сред групата хора очакващи ред
в кварталния супер. Сгрешена цена –
шестнайсет стотинки – от стар етикет,

пред касата спираше старата баба.
Какво да остави, до плика с извара
самотен стоеше единствено хляба,
а в сухата шепа – стотинки и стари,

измачкани сметки за ток и вода.
Шестнайсет стотинки не стигаха само,
шестнадесет жалки стотинки реда
от хора пред касата бавеха. Дама

изнервено каза; „Побързайте вече!“
и тъкмо когато жената смутено
да върне пакета с извара понечи,
младежът на касата каза; „Платено

е всичко. .. Минете!“ Които дотука
прочели са текста ще кажат; Добре де,
прочетох и все пак, каква е поуката?
Ми няма! Обаче на другия ден

на касата тази старица донесе
уханно изпечени питки с извара,
които сама с благодарност замеси
с последните свои стотинки и вяра.