автор: flubalu

Мръзнат нозете ми, лед са ръцете ми,
минуси пълнят сърцето
Зима е. Свиква се. Гледам врабчетата –
всичко на тях е отнето.
Грозно облечени, колкото залъче.
Има ли щастие в сажди?
Само да видя през черното – бялото,
дето любов се заражда.
Нищо и никаква обич – до облака,
просто без драми и вопли.
Колко е минус без тебе за общото? –
Устни, които не топлят.
Зима е. Свиква се. Слънце на покрива!
Чаят разтапя стъклото.
Пее капчукът. Лицето ми мокро е.
Нещо ми влезе в окото.

Цвета Иванова