автор: pastirka

Душата ти - рисунка тебеширена,
сред пепелна следа на мъртво сиво.
Строшени стъкълца от шал кашмирен -
небе без глътка въздух, полуживо.

Напуканите устни на обятия,
безкръвни и безцветни до безбожност.
И кръста на послушното разпятие
със дата на смъртта - тире - отложена.

Безскрупулна, безсрамна и безжалостна
рисунка от дъската на живота.
Една съдба, изгубена във хаоса
на филм без думи, короновал злото.