ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: darya
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14139
Онлайн са:
Анонимни: 598
ХуЛитери: 0
Всичко: 598
Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | (Редактиран вариант)
Аз помня преди и сега.
И казвам: еднакво всички ме стригаха.
Напразно забивах рога
на троскота в корена и на ригана.
За мен те бяха примамка –
къшлѝ и дворо̀ве, в бяло варосани.
Но дъвча още сламата
или прежѝвям тревица маносана.
И дебнат от нож и от вуци,
разбрах, додето бях още сукалче,
че са пастирите внуци
на кресливото и лъжливо овчарче.
А в мрака взрян, чакали съзрях
под клоните ниски и сухите вършини.
Чух – вият, че народът за тях
е вече отдавна оглозгана мърша.
Народът – пъстрата черга:
търговци, поети, учители, луди;
и всеки – сам, но с терка си –
богати, сити, нищи, светци и юди.
Аз знам, свисти вече ножът,
за мойто прегракнало гърло наточен.
Но дай ми сила ти, боже,
срещу касапина в миг предсмъртен да скоча.
Че вече знам кой ни води
и че време дошло е барутно – за клетва.
Че става страшно, народе,
щом сам се обричаш
на стадо за жертва!
Владимир Генов
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1310 четения | оценка 5 | показвания 113725 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Балада за жертвения овен " | Вход | 2 коментара (3 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Балада за жертвения овен от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 25.03.2017 @ 05:35:43 (Профил | Изпрати бележка) | Ех, Vlad_ ... Нямам претенции кой - на кого; дали аз - на теб или ти - на мен,
но приликата между нас - това, което се опитваме да кажем, си е очевидна.
А с коментара ти под текста - очевАдна.
До болка познатото нетърпение - веднага да бъде споделено написаното. :)
А на следващата сутрин. която е много по-мъдра от вечерта, четеш и виждаш още
повече наложителни редактирания...
За мен те бяха примамка –
къшлѝ и дворо̀ве, в бяло варосани.
(ами варосването си е бяло - *в бяло* е излишно... и като текст които нарушава
ритъма на стиха)
може би:
... че вярвах в тази примамка –
къшлѝ и дворо̀ве варосани...
... а стихът много разпознаваемо звучи, а бе, като стих на мой любим Поет...
аналогично - *за мойто прегракнало гърло наточен*...
*прегракнало* е силно, но без него... По-различно си звучи стихът... като на мой...
*Но дай ми сила, ти, боже,
касапин да срещна челно -
знам вече кой държи ножа,
а иде време разделно...
...е-е-е, тука вече прекалих! Извинявай! Прости логореята ми...
А исках само да има редакция, защото стихът ти е силен, навременен, НЕОБХОДИМ!!!
Отдавна се каня...
И ще го направя - да поискам нови раздели, един от които да е *социална поезия*.
А ти, Vlad_, прости логореята ми. И на мен ми се е насъбрало, а този
*турски нагъл екстремизъм* към нас - като към *гяури...и- рая* ми идва в повече...
Приеми уважението и адмирациите ми,
Бой..Боев |
Re: Балада за жертвения овен от Vlad_Ongyl (natural_world@abv.bg) на 30.03.2017 @ 00:32:45 (Профил | Изпрати бележка) http://www.hulite.net/modules.php?name=Your_Account&op=userinfo&username=Matador | Този ми текст уж доста време "втасва" в нощвите, но излишността на "бяло" или "варосани", подредени едно до друго, е логично, видях смисловата тавтология и ти благодаря, Бой-Бой! :)
Относно ритъма на стиха - държах да е неравноделен (като дишането на жива твар, оставена без въздух), така още отначало (свише), се получи 12/8, което се опитах да запазя докрай. :)
Да, и според мен - дали ще бъде "Социална поезия" за поезия, или "Публицистика" за проза (както вече писах в свой предишен коментар), но осезаемо сайтът ИМА нужда от НОВИ раздели.
За да бъде не само актуален, но и да направи пръв или поне един от първите крачката към публикуването на такива текстове в Мрежата в публикуваните там текстове на новата българска ХУдожествена ЛИТЕратура, където те са били, са и несъмнено ще останат.
Жив и здрав, и до скоро!
|
] | |