автор: Breeze

Повдига ме на пръсти
тишината.
Сребро в косите
луната ми плете.
По тънки струни
капе самотата
в очите чисти на дете.
Бях ли?!
Или не бях?
Мираж....
Пустинята ли в мене
заговори,
та изградих стени
на множество затвори?
Един до друг.
Перфектен кръг.
А в центъра
не друг.
Самата аз...
Съдбата ми изпрати
пеперуда.
Докосна ме.
Размаха нежно
призрачни крилца...
...И знам,
че когато тъгувам,
там,
някъде
гласът ти
в звънък смях
ехти....