 |  Отсъстват трамвайните релси,
коли не ръмжат.
Бездомните кучета ги маркираха,
разделиха
и станаха рехави.
Улиците се ослушват за хората.
С отпуснати кореми са жиците.
Дочува се глухото хъркане
от витлата на климатиците.
А по терасите –
призрачни ириси в нощта –
светват-угасват,
червените въглени на пушачите.
Един отворен прозорец
изхвърли непотребна риза,
с поверителна домашна пустота!
И само пепел…
пепелна нишка се изви
от тихата плът на града.
| Сродни връзки» Повече за
Поезия
» Материали от
daro
Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 4
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Затихващ малък град" | Вход | 4 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Затихващ малък град
от mariq-desislava на 17.03.2017 @ 13:39:21
(Профил | Изпрати бележка) | | Моля те, не се заземявай, рей се.:) Искам небесен да те чета, знам, че ще разбереш за какво говоря. |
Re: Затихващ малък град
от daro на 17.03.2017 @ 15:34:17
(Профил | Изпрати бележка) | Небесният скиталец малко умря.:) Неизвестно е, дали е последвал бялата риза изхвърлена през прозореца, дали се е откопирал по плочника, след среднощните си похождения на сън по парапети и покриви, дали не се е вледенил сред ледените джакузита на белугите, там нейде в спасителната Арктика... но чуй ме, сестро - ще ти отговаря с чуждо и чудесно слово, със слово-чудо:
"Говоря ти като на брат. Опротивя ми всяко слово,
което грозно и немилостиво ме излъгва.
Това, което детското ни възхищение изтръгва
е само ч у д о т о, което винаги ще бъде ново.
И ти ми отвърни като на брат, ако у тебе бди детето.
Не ме оставяй сред лукава тишина: в душевните гробове
на отчаяния и страхове. Нима не сме готови
да вдигнем плочата над нас - да възкресим Сърцето?"
Приеми свежата и съ-нежна моя прегръдка, която ти нося от френските Алпи! :)
...(.) |
]
Re: Затихващ малък град
от rajsun на 17.03.2017 @ 15:40:42
(Профил | Изпрати бележка) | | Жива картина. Не много весела, но жива))) |
Re: Затихващ малък град
от daro на 17.03.2017 @ 15:57:48
(Профил | Изпрати бележка) | Явно ми е зажадняло за нещо живо, смислено и мило. Омръзнаха ми, досадиха ми всички цветни целофанени бонбончета, горчиво-кисели шотчета и пластмасови мармотчета. :)
Светлина в дома ти, адаш!
(((О))) |
]
Re: Затихващ малък град
от elsion (negesta@gmail.com) на 24.03.2017 @ 16:40:03
(Профил | Изпрати бележка) | | имам далечни спомени от един такъв малък град, където по улиците се сипеше пепел... "горчиво поле" се казваше, в приблизителен превод на български ... асоциация просто, присърце са ми стихове за градове :) |
Re: Затихващ малък град
от daro на 25.03.2017 @ 09:55:52
(Профил | Изпрати бележка) | Елси, ако ми кажеш кой е този град, коя си ти в него, как го напусна... ще ти посветя едно стихо. Всъщност, вече го направих! :)
(дано ти е по сърце)
...(.) |
]
Re: Затихващ малък град
от elsion (negesta@gmail.com) на 27.03.2017 @ 18:39:46
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти :)
...Онзи там град с пепелта е Битерфелд, миньорски град в някогашната ГДР - кратка среща, но запечатваща се. А пък аз съм дете (и на градовете въобще, и на миналото ) :) |
]
Re: Затихващ малък град
от daro на 29.03.2017 @ 08:59:15
(Профил | Изпрати бележка) | домашната пустота е малък град(провинция) - детето се разделя с него, когато любовта се превърне в път, а духът му узрее за синовност(преданост, цялост)
"Миньор е моят татко
миньор ще съм и аз..."
Отец е моят татко
отец ще бъде моят Аз.
няма скръб и болка - има благодарност в отделната духовност
Благодаря ти за всичко, Елси - нека имаме добри дни! :)
...(.) |
]
Re: Затихващ малък град
от erka (elokolska@abv.bg) на 25.03.2017 @ 10:01:32
(Профил | Изпрати бележка) | :)...понякога е по-добре да се разпилееш пепелен...
...(.) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 800
ХуЛитери: 4
Всичко: 804
Онлайн сега:
