автор: veronikas

Това е смях
от едри топли капки.
Държат се леко на повърхността.
Докосват тъмнината с мокри пръсти
и гъделичкат тъничко гласа.
Това е смях
за много жадни устни.
Приспивал е светулка под листо.
Звучи по мен със много фино чувство.
Но не на обич. Още е роса.
Това е смях,
дошъл без свян на гости.
Донесъл ми е мисли от река.
И го приемам вечер без въпроси,
и го изпращам сутрин без тъга.
Това е дъжд
от много смели нощи.
Да ти се пръсне тъжната душа.
За този смях аз нямам сили още.
Но имам страшно много тишина…