 |    Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие? От скарабеи гъмжи небето,
надигат пръстта му с усмивка
в поличбено зрелище
и гъста умора пълзи
по нощните чаршафи,
където събрах всички страхове
с юмруци тъжни и мълчаливи.
Холограмна и ничия кожата ми се свлича
и се топи по каналите на твоите зеници.
Всички минотаври и сфинксове си събрал
в ръката си далеч от жертвения олтар
на глухите камъни,
с които замени крилете ми.
Не ще настъпи ден,
скитнико между звездите ми.
Просто целебна амнезия
ще пролази по избелелите
пръсти на времето,
докато слънцето,
голо и разрошено
ми врачува в полусън,
а аз като глупав парадокс препрочитам
свещеното писание на болката.
Без церемонии,
без хоругвен плам,
пренощувай във мен,
изплачи целия си свят
и тръгни, щом те преглътна.
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие?" | Вход | 16 коментара (45 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие?
от Bukvist (ventura@dir.bg) на 06.03.2017 @ 09:12:28
(Профил | Изпрати бележка) | | О, какво виждам тук! Няма ги любимите ми думи: любов, сърце, ръце, душа. И кво праим сега, Дес? Май, нещо ново в гърдите ти бие? .))) |
Re: Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие?
от mariq-desislava на 06.03.2017 @ 09:15:24
(Профил | Изпрати бележка) | | Именно, именно, нали ми даде домашно и ето, че метеоритите са избегнати - не било толкова трудно, да му се не види.:) Там освен светулка да блъска вместо сърце.:))) |
]
Re: Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие?
от Kanegan на 06.03.2017 @ 11:29:41
(Профил | Изпрати бележка) | Нова вселена, родена на квантово ново
създава галактики, съзвездия от светове,
от звезди, мъглявини, ражда свръх нови,
свръх съзнания, свръх измерения,
и всичко е звезден блясък...
Така те има, с космическо сърце!
Просто така те почувствах! |
Re: Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие?
от mariq-desislava на 06.03.2017 @ 12:38:41
(Профил | Изпрати бележка) | | Ех, че е хубаво някой да те усети на субатомно равнище, че то аз вече и себе си не мога да почувствам.:) |
]
Re: Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие?
от rady на 06.03.2017 @ 12:33:23
(Профил | Изпрати бележка) | Май си бродила по Източните Родопи? Холограми, глухи камъни, кромлех...
Май съм те срещала там - езичнице безкрила! :)
Дълбоко потапяне на място, където кислородът е свършил от много вдишвания и издишвания! Това измислих, Деси, така го почувствах! |
Re: Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие?
от mariq-desislava на 06.03.2017 @ 12:49:55
(Профил | Изпрати бележка) | | Не съм, все у равнината си стоях, но тя, душата си има свои начини за пътуване.:) Независимо колко крехко е тялото, прегръдката скрепява счупеното, докато небето започне да се рони като хляб. |
]
Re: Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие?
от rady на 06.03.2017 @ 12:52:30
(Профил | Изпрати бележка) | | Е, тогава трябва да отидеш, тоест да дойдеш! Глухите камъни съществуват! |
]
Re: Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие?
от mariq-desislava на 06.03.2017 @ 13:08:25
(Профил | Изпрати бележка) | | Еха, наложи се да се ограмотя - то красотническа работа, пък и аз имам отколешна любов към култовите комплекси, така че ме чакай някой ден да ти се изцъцря.:) |
]
Re: Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие?
от rady на 06.03.2017 @ 13:24:42
(Профил | Изпрати бележка) | | ОК! Ще ги видиш! :) |
]
Re: Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие?
от mariq-desislava на 06.03.2017 @ 14:09:32
(Профил | Изпрати бележка) | | Току-виж сме им озвучили тишината.:) |
]
Re: Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие?
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 07.03.2017 @ 00:55:26
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | О, много ми хареса! Някак себеосезаемо ми е.. Нещо като... превод на хладния език на душата на камъка...Доказвайки, че е жив..
Извинявам се за налудничамия коментар, но...спонтанно и първично е това..
{} |
Re: Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие?
от mariq-desislava на 07.03.2017 @ 06:10:26
(Профил | Изпрати бележка) | | Думите притежават една особена вирулентност и ни превземат.:) Благодаря ти, че те има.{} |
]
Re: Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие?
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 08.03.2017 @ 23:32:41
(Профил | Изпрати бележка) | Иска ти се да настъпи амнезия след като си преспала ;р)))) Какво ли ще предначертае разрошеното слънце, докато лирическата щедро освобождава пътя и остава сама, за да преглъща вселенската му болка.
Дес, въздействащ текст. Небето, целия вътрешен свят, камъните, заменили крилете, звездите, времето, сънищата, мистичното, пътят. Толкова много е събрано. Наистина цял един космос е в човешката ти главица :))))))) И в гърдите ти. Там дето нямало нищо! |
Re: Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие?
от mariq-desislava на 09.03.2017 @ 05:59:40
(Профил | Изпрати бележка) | | Има то - пустота необятна.:) Все ми се иска да се излея в един текст, та да замлъкна най-сетне.:))) |
]
Re: Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие?
от mariq-desislava на 09.03.2017 @ 17:36:00
(Профил | Изпрати бележка) | | Коментарът надминава по чудесийност т.нар. стихотворение.:) |
]
Re: Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие?
от tearfly на 09.03.2017 @ 21:46:08
(Профил | Изпрати бележка) | Междутебие. Всичко ми звучи между самата лирическа, сякаш скитника е мъничко зрънце, което е в шепите ѝ и винаги е бил с нея, като част от нея. Потопена в собствената си митология и едно "преглъщане" , без преструвки и фойерверки, за да я има...
Обичам да се плъзгам по редовете ти... |
Re: Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие?
от mariq-desislava на 10.03.2017 @ 07:21:44
(Профил | Изпрати бележка) | | Ей, ти да не си делфийски оракул - всичко познаваш.:) Платените с клади наши залези скиторят в лунната ни ерес и си го нося отляво скитничето с големите полунощни очи. |
]
Re: Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие?
от elsion (negesta@gmail.com) на 10.03.2017 @ 18:02:42
(Профил | Изпрати бележка) | стиховете ти все по-често пеят за разделението ... или аз правя собствени преноси на твоя сметка:)
(ако е първото, можем да основем собствен галактически клуб и да се утешаваме с небесно вино, или там каквото пият по тези места ;) |
Re: Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие?
от mariq-desislava на 10.03.2017 @ 20:04:03
(Профил | Изпрати бележка) | Ох, сложно е, аз съм шантав визионер.:) За мен Мъжа е със статут на божество и аз в повечето случаи нямам нищо против да съм негова притурка (както се пееше в една песен:), да сме сдвоени с него, без да се разбира къде започва единия и къде завършва другия, но понякога човешкото надига глава и егото започва да сумти и да си изисква своето. Оттук и привидното разделение. Ех, жалко, няма да има небесни запои.:)))
Ама как искаш да ме прикоткаш да се разделя с вековната си трезвеност.:) |
]
Re: Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие?
от mariq-desislava на 10.03.2017 @ 20:15:16
(Профил | Изпрати бележка) | | И, за да стане още по-комплексно, ще уточня, че "Мъжа" тук е употребен като събирателен образ, дори като идея, ако щеш.:) След всичко това, ако разбереш нещо те признавам за върховен мислител.:))) |
]
Re: Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие?
от elsion (negesta@gmail.com) на 11.03.2017 @ 08:59:25
(Профил | Изпрати бележка) | Сега, първо, аз те прикотквам за компания само (примерно да обсъждаме надълго и нашироко междувселенската политика), ти ако искаш, си поръчай някой небесен плодов шейк или пък космичски бульон.. от здравословното меню ;))
Второ - това за събирателността на мъжкия образ аз съм го измислила още в нощта на времената (както казват французите;) и за неразбиране хич дума не може да става, без да ме пишеш върховен мислител при това ;) |
]
Re: Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие?
от mariq-desislava на 11.03.2017 @ 09:20:04
(Профил | Изпрати бележка) | Еха, разкефящо е да те разговори човек, систърче, ти си сестрата, която винаги съм искала да имам, ама съм оборудвана само с братче и то с цяло поколение по-голямо от мен - говорим на различен език с него.:)
Щом няма да се лее небесен алкохол ще се срещнем на неотбелязания на картата затънтен и рядко посещаван край на западния спирален клон на Галактиката, на крайчеца на едно незабележително слънце, без крайни срокове за започване на междузвездната пресконференция, защото обичам свистящия звук, който издават докато отминават.:))) |
]
Re: Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие?
от elsion (negesta@gmail.com) на 11.03.2017 @ 10:19:00
(Профил | Изпрати бележка) | (моето е цяло поколение по-малко, но ефектът е същият :))
Неотбелязани на картата и ненапъплени още от шумни туристи с фотоапарати в ръка, които си хвърлят кофичките от шейк директно в тревата :))
От обраслата в синя зеленина тераса (винаги съм искала да кажа нещо такова ;) изгледът към звездното представление е спиращ дъха... така че няма много да ти проглушавам ушите с дърдорене ;) |
]
Re: Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие?
от mariq-desislava на 11.03.2017 @ 13:42:58
(Профил | Изпрати бележка) | | Значи да се успокоя, че нашето поколение е последното, което помни как се общува.:) Ще се учим да мълчим поетично. |
]
Re: Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие?
от libra на 10.03.2017 @ 20:27:33
(Профил | Изпрати бележка) | напомняй ми
за всички градове в които не съм живяла
за всички мои мъже
коитo не искам да се завръщат
напомняй ми за да има за какво да остана тук
в ден като неделя следобед
в който болката се извива като спирала по която
се изкачвам
и все едно дали улиците навън са покрити със сняг
а аромат на зелени ябълки се стеле вкъщи
стъпките върху разтопения асфалт
в горещия неделен следобед си приличат с тези в
снега и от неделите в миналите години, все едно,
все същата история в която съм заседнала
и напразно чакам да се сменят декорите
уморих се от тази роля
но ти ми напомняй защо съм тук
докато се изкачвам нагоре в ден като неделя
следобед
пуснала болката
в себе си
нагоре
нагоре
нагоре
към един друг свят в който няма недели
защото времето го няма
стар непубликуван стих, с който ми се искаше да те коментирам..
сърцето е мускул, а ние сме биороботи, за да съществуваме все нещо бие :) |
Re: Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие?
от mariq-desislava на 11.03.2017 @ 08:51:47
(Профил | Изпрати бележка) | Я веднага да го публикуваш, защото е прекрасно.:) Даже и заглавие ще ти притуря, като бонус, нещо от рода: Пазя живота, който с теб не изживяхме.
А сърдечният мускул е доста изпосталял при мен, не му се работи вече.:))) |
]
Re: Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие?
от mariq-desislava на 11.03.2017 @ 18:12:01
(Профил | Изпрати бележка) | | Ама шумно, нали?:) |
]
Re: Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие?
от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 12.03.2017 @ 11:36:59
(Профил | Изпрати бележка) | А-х-а-а-а! Значи*поезия било... Тез работи, дето го четях до сега и се чудех -
бе туй *други* работи ли е или напротив...
Е, можеше слънчасването(от рошавото слънце)и малко дъжд да сложиш,
че да е по пълната програма - нищо че *голо* - все пак *без церемонии* си е... края...
А ти (тя бе, Тя - лирическата) щом такива сълзливи работи преглъща -
и мен ще преглътнеш... коментарно... :)
...че ми е едно озлобено ... времето... и - сушаво, сушаво... без прогнозаи за капка...дъжд...
...само едни (една е -тя, , ама все едно много!)свъсени буренясали облаци... (пфу... буреносни, де... :) :) :)
:-))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Ха добре си дошла... в*поезия*, че туй*други*-дразнеше някак... :D :D ... ;)
|
Re: Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие?
от mariq-desislava на 12.03.2017 @ 12:33:14
(Профил | Изпрати бележка) | Дразнеше ли, пък на мен ми беше така спокойно в другия раздел, защото видно е, че нямам качества и самочувствие за поезийния.:) Всъщност, започнах да публикувам в "Други" преди години, когато редовно ме хласваха на втора страница или по-точно само в профила ми, демек не излизах на първа, поради нулево художествено достойнство.:))) Оттогава по усмотрение на админите имам едно сложено в "Поезия" и едно в "Любовна лирика".
А явно само на мен финалът ми изглежда двусмислен, клонящ към сексуалност.:)
Брадата ти вече до петите ти стига чак, бре.:))))))))))))))))) |
]
Re: Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие?
от nina_nina на 12.03.2017 @ 19:51:50
(Профил | Изпрати бележка) | | Мери_Деси, не ми хареса! Има твърде много думи, които размазват смисъла и накрая се питаш, какво беше това. Знаеш, че съм ти фен, но това не си ти! |
Re: Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие?
от mariq-desislava на 12.03.2017 @ 20:18:11
(Профил | Изпрати бележка) | Радвам се, че не си замълча.:) Едно приятелче ми каза, че като пиша кратко не приличам на себе си, ти твърдиш точно обратното, не знам вече кое е вярното.:))) В мен все повече се прокрадва усещането, че трябва да спра да мъча себе си и околните с дращенията си.
Конкретно този текст е писан от мъка, поради скарване с много важен за мен човек - той няма да ми се отсърди, а и аз няма да си простя за казаните думи, но всичко вече е сторено.
Ще си щапукам наоколо, но само като читател, тържествено обещавам.:) |
]
Re: Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие?
от Bockpece на 13.03.2017 @ 12:43:22
(Профил | Изпрати бележка) | мисля, че нина-нина съвсем няма предвид обема на текста, по-скоро натрупаните в него думи (натруфен е по-точната дума). общо взето трябва да оставяш текста да диша :))
От скарабеи гъмжи небето,
където събрах всички страхове
с юмруци тъжни и мълчаливи.
Холограмна и ничия кожата ми се свлича
и се топи по каналите на твоите зеници.
Всички минотаври и сфинксове си събрал
в ръцете си - глухи камъни,
с които замени крилете ми.
Не ще настъпи ден,
скитнико между звездите ми.
Просто целебна амнезия
ще пролази, а аз като глупав парадокс
ще препрочитам
свещеното писание на болката.
Без церемонии,
без хоругвен плам,
пренощувай във мен,
изплачи целия си свят
и тръгни, щом те преглътна.
|
]
Re: Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие?
от mariq-desislava на 13.03.2017 @ 13:42:10
(Профил | Изпрати бележка) | | Ясно, това вече прави решението ми непоклатимо като скала.:) Небивала радост е за мен да се отърва от хегемонията на сложнотията и писането. |
]
Re: Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие?
от Bockpece на 13.03.2017 @ 13:53:41
(Профил | Изпрати бележка) | познавам поне двама, които се заричаха, че повече няма да пишат, да издават и т.н., и познай, никой не спази обета си за неписане и неиздаване :))
още повече, че за теб (аз така мисля) писането е вид терапия и социализация, така че не трябва да се откзаваш за едното нищо. може да си починеш, но никога не се насилвай да НЕ пишеш. важи и обратното :) |
]
Re: Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие?
от mariq-desislava на 13.03.2017 @ 16:23:10
(Профил | Изпрати бележка) | | Тъй вярно, шефе, ще оставя на по-добрите в писането, които са всички останали без мен, да се оправят с думите.:) Аз направих каквото можах, лошото е, че това е вярно, което казваш, но терапевтично словесата дори вече не действат. Както и да е, благодаря ти за всичко.{} |
]
Re: Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие?
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 15.03.2017 @ 13:39:42
(Профил | Изпрати бележка) | | Космосът е едно неистово в недоизплетеността си кълбо от моите чувства, пресечени стремежи и тайни непокълнали надежди. Не по-малко от хиляда комети, изпълнени с частици от любовта си изпратих да заразят леденото ядро на сърцето ти, да разчупят непроницаемата ти броня и най-сетне да допуснеш колениченето ми в лоното си. Може ли да има светлина в подножието на една наша бъдна слятост или старателно ще отбягваме орбитите на очите си, докато вътрешно ръцете ни ще крещят галените имена, които малките часове на нощите ни помнят в иконостасите си? Не ме губи повече, защото раздялата откъртва късчета нежност от последните ми мисли и ги запокитва там, където и ехото на някогашните ни целувки не може да зърне повече. Обичай ме и остави галактиките да танцуват мечтаейки да бъдат просто хора, между два тихи такта на твоя дъх... |
Re: Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие?
от mariq-desislava на 15.03.2017 @ 16:47:16
(Профил | Изпрати бележка) | | Ей, така не ми е настръхвало козинячето от 100 000 години.:) |
]
Re: Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие?
от mariq-desislava на 15.03.2017 @ 16:42:12
(Профил | Изпрати бележка) | | Зависи с кого ще пренощуваш.:) Важното е, че има кой да раздава светлина. |
]
Re: Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие?
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 19.03.2017 @ 13:46:08
(Профил | Изпрати бележка) | Прелистих няколко страници и навсякъде е красиво при теб! Тя любовта никога не си тръгва от нас, може би ние си тръгваме от нея...
Поздрави, Дес!!! () |
Re: Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие?
от mariq-desislava на 19.03.2017 @ 14:40:54
(Профил | Изпрати бележка) | | И вероятно не обикваме някого, а просто се влюбваме в потребността си да обичаме.:) |
]
Re: Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие?
от gitchka_gramatikova на 29.03.2017 @ 16:35:10
(Профил | Изпрати бележка) | | Тука си изригнала! Браво, наборе! :) |
Re: Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие?
от mariq-desislava на 29.03.2017 @ 19:07:10
(Профил | Изпрати бележка) | | То е писано насън, а сънищата са стихове от подсъзнанието.:) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 754
ХуЛитери: 5
Всичко: 759
Онлайн сега:
