автор: ruslina

Добре, де! Липсваш ми! Признавам!
А как така ми липсваш толкова,
когато даже и не те познавам?!
Едничка твоя дума и я няма болката!
Откраднат телефонен звън и... засиявам!

Добре! Измислен си! Какво тогава?
Да си изключим копчетата за измислици?!
Защото ти пък мене сътвори такава...
А може би е заговор на нашите орисници,
които с пъстрите ни лудости се забавляват?

Е, да! Наистина! Светът по-хубав става
с измислените Дон Кихот и Дулцинея.
И нека да е цветно! Нека да забравя
за вълчите си делници, където "оцелея"
е думата, а тя измислиците не прощава!...