автор: RockAround_theC_l_ock

Прощално-есенните залези, когато
сред пурпур и позлата изгорят
и спомени за сладострастно лято
ни кажат сбогом за последен път –
ще чакаме последната си зима –
целувките ѝ ще смразят кръвта
и само нежен спомен за любима
ще топли пепелта на любовта.

Но не тъгувай – Времето, когато
ни вземе и последните мечти –
за мен ще бъдеш циганското лято;
за мен, до края, ще останеш – Ти;
за мен, пленен от топлата ти нежност
не ми остава време да тъжа,
а теб, пред чакащата неизбежност,
дори с ръце от пепел – ще държа.


Бой..Боев, 2015/2017