автор: PETteXXXXXa

Нещо...
Нещо плоско и гладко изстудяваше носа ми , отворих очи ..Погледнах надолу.Обърнах се,-зад мен също. Стъклото бе навсякъде. Тогава видях Стената .Тухлена.В мисълта ми влетяха термини от строителството- еркери,колони,трегери,земетръсни шайби……….Захвърлих ги настрана ,познанията ми бяха повърхностни.Не бе нужно да съм строителен техник за да ми стане ясно ,че е построена хаотично.Сякаш нарочно.Тухли четворки ,омесени с павета ,камъни ,тухли единичка ,пръст и дървени трупи.Тук /там бе измазана,тук/там липсваха тухли ,и тук там имаше фаянс.
Стена която явно приличаше само сама на себе си ,и на нищо друго. Аквариумът в който се намирах беше с формата на паралелопипед ,но стената бе като цилиндър ,и бе и под и таван .Съзнавах че ако се ощипя навярно ще се събудя ,но любопитството ме сдържаше.Не беше сигурно че сънувам .Още не знаех кой съм. Около мен в пространството вътре в Стената имаше още няколко аквариума подобни на моя въпреки отделните им особености. Някакви бели животинчета нервно ги обитаваха подтичвайки вътре границите на стъкленият си килер.Посегнах да докосна изстуденият от допира със стъклото нос ,и видях бялата си козина и ноктите на предното си краче.Бях уморен,незнайно защо бях уморен ,а явно току що се бях родил.Отдръпнах се леко назад, и отражението ми в стъклото също се отдръпна.Видях собственото си отражение.Изненадах се ! ,усетих че уморените се изненадват равнодушно.Само се молех очите ми да не са червени,искрено се молех.
Стената ме гледаше с хаотичните си тухли.Не знаех кои от тях са очи ,и кои наистина тухли.Замислих се за нещата зад нея.Нищо не измислих.Зад нея явно жужаха най разни механизми ,чието тракане,щракане и напрегнато бръмчене се отразяваха на повърхноста и която потрепваше в неравноделни тактове .
Стената се наведе над мен ,и малки трошички хоросан заваляха над килера ми .Хвана ме с няколко от ръцете си ,а сърцето ми биеше до пръсване .Почувствах се безпомощен в незнанието си какво се случва. Иглата влезе с остра болка близо до гръбначният ми стълб.Уплашен гледах в отражението как спринцовката се пълни с прозрачна течност.Пункция ! Една незнайно как родена дума се заби в незнаещият ми мозък.Пункция ликвор ! Ръцете с бръмчене се прибраха в стената ,и тухлите очи видимо се насочиха другаде. Болеше. Все пак лека гордост някъде шаваше във мен.Нима съм подхванат от Науката ?