автор: TigerEye

Ти си тук, а така ми липсваш
в разумната празна тишина.

Отворените двери зеят,
вятърът ги шумно разлюля.

Времето чезне между пръстите-
мокро и отнесено, зелено-
изтрива ражнодушно пръските,
илюзии, писани на чело.

Ти си тук, а пък толкова ми липсваш...
сега, когато вдишвам аромата
на тялото ти близко, ме опиваш...
но поискай- ще ме имаш цялата!

Само го поискай. Липсваш,
толкова ми липсваш само.
Леко, тихо ще се сгуша
до твоето силно рамо.

Наспи се. Толкова ми липсваш...
Почини от лудницата-ден,
а аз кафе ще ти направя,
за да се събудиш освежен.