автор: hristam

Отвъд ненужните неща, които сме си насъбрали,
съвсем на края на снега, между зеленото и бялото,
докато си изтърсвам шала от навалялата го снежност,
а ти нагазваш в пролетта с така познатата небрежност,
съвсем на края на деня или на другият в началото,
почти на крачка от съня - между зеленото и бялото,
ще се препънем във мига и ще забравим за сезоните
на две пресечки от света - между усмивката и погледа.