автор: vale

Видях аз дожите в двореца да почиват,
поседнали на мраморните стъпала.
Лози,лимони натежали да покриват,
стени,дувари,стрехи,а сега,
тук странник като мен,ще си поскита,
преди да се отпусне примирен
и музиката до насита,
от цитрите да слуша уморен.
Те, стъпалата,водят към небето.
На храма ,още купола звъни.
Започнах да танцувам без да питам,
по уличките тесни,
а градът,тъй дълго,ще ми се присмива
с патрицианският си смях
и лятото ще си отива,
качено в галеони върху тях.
Тълпи от клоуни и пажове от двора,
ме срещаха,мен пътника с поклон.
Във залива в една фрегата хора
звучеше като обертон,
на моето минорно настроение.
Да,мога да остана още миг,
като за спомен или за спасение
с листа от нар лицето си покрих.