автор: vale

Учудващo разпъната луна,
протяга пръсти като по клавиши.
Навънка свири зимата сега,
разрошва клони и лепи афиши,
от листи потъмнели от ръжда,
от спомени,въздишки и куплети.
Остава да кръстосаме сега
и шпаги като Капулети.
Със теб приятелю сме двама мохикани,
разравящи мечтите от снега.
Пристегнати във техните капани,
броим си дните.
И сега,
Ларнака,Лимасол са само пристани.
Морерто е безкрайна част от космоса.
А ние просто оцеляваме.
Как стана?
Не е за приказване!
Налей две чаши келнер!
И не питай!
Продадохме душите си така,
а дяволът игра танго със тях.
Заложи ги на покер върху масата.
Последно хвърляне,защото аз съм пас.
Като снежинка се стопи гримасата на крупието
за картите раздадени под масата.
Часовникът смени стрелките в нас.
Минутите му вече се на свършване.
Подтичваме в синкопа на нощта по улици,
без опция за връщане.