Чуждоезичният рай - "Парадайс"-а
си добави още една светлина -
лъскав пирон в абаноса на небето,
астрономия над гърбиците на Витоша.
Вечерницата ни наречена Венера
изгря над избръснати венерини хълмове
играещи хоро..
Аз чаках метрото.
Без теб.
За това ли цветарката ме подмина,
kато гузен контрольор,
(ако има такъв)
с чаша кафе на спирката.
Родена без майка,
онази курва- сълзата ми,
танцуваше "чичовото" под езерата
на очите ми.
Чувствено.
Искрено.
Целуваше желанието на поисканото.
......
Предчувствайки "Парадайс"-а
времето остана истинско.