автор: hristam

Този ден е намусен и гледа сърдито
под перчема, разрошен от хапещи вихри.
Ръси бели пчели от небесната пита
и във сложни дантели заплита ги тихо.

Гази в преспи, колосва неспирни пътеки
и ги свива в корави оплетени възли.
Под брашнените плетки на мокрите клони
пренарежда минутите в пясъчен пъзел.

От лулите на зимно смълчаните къщи
бледи призрачни пръсти към здрача потичат
и денят с дрипав шал уморено загръщат -
да осъмне в сърцето му утре кокиче.