автор: rady

Защо ме караш да поглеждам
небето час по час?
Събирам облаците в мрежа,
измислям си компас...
На север вече е студено,
на запад пак вали,
на изток свети забранено,
на юг - ще ме боли!
Ще тръгна просто без посока,
със вързани очи,
ще влача дългата си рокля,
смехът ми ще горчи...
И знам, че сигурно ще чакаш
на онзи кръстопът,
за миг светът ще свърши сякаш,
звездите ще умрат...

А в утрото ще ни открие някой,
превърнати в скала,
ще свири само омагьосан вятър
в преплетените ни тела.