Бялата тишина, смутно смущавана от вятъра
Покрива полето
То трепери в едвам забележими вибрации
Като жена, която получава
Ужасно космично удоволствие.....
Снежинка пада
на лицето му
Като още сто милиона други
все хубави
Усмихнати снежинки.......
И там остана той, затрупан
От тишината на
Полето бяло за да я чува ясно
В промеждутъците между вятъра......
На края на полето,
Във възбудената снежна буря
Невените цъфтяха скучно.........
2017. Пловдив