автор: FFortuna

Часовникът настроен е на „смърт”,
и вече е изминал времехода.
Животът е прелюдия - към път,
достигнал до отсъствие на болка.
А стаята - в очакване мълчи,
и въздухът потръпва безразлично.
Надеждата е тръгнала. Преди
последния животец от очите.
И спомените, в тази тишина,
се ронят на поредици от грешки.
Човекът е обречен да е сляп.
Но винаги във края си проглежда.