| Последна цигара.
Фас.
Миризма на
опърлена плът. Надигаш се,
бавно отпиваш
от огъня.
Настъпваш
със крак
и потегляш
по прашния път.
Над него
не светят звезди.
Луната е скрита
в отвъдното.
Няма слънце,
топлина, светлина.
Няма зими.
Няма пролети лъгани.
Няма нищо.
Само една тишина.
Пристъпваш,
а времето
спряло внезапно
се усмихва
на твоя инат,
на стремежа ти
неадекватен
да се върнеш
във стария свят.
Публикувано от BlackCat на 13.12.2004 @ 20:05:48
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 14
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Път" | Вход | 12 коментара (34 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Път от Ufff на 13.12.2004 @ 20:13:00 (Профил | Изпрати бележка) | "се усмихва...
на стремежа ти...
да се върнеш
в стария свят".
Тия стремежи са за рев, не за усмивка.
Най-комфортно е човек да не се връща към минали работи.Ама то само на думи става:)))
Поздрав, ПЪТнико напред(надявам се!:) |
]
Re: Път от Ufff на 13.12.2004 @ 20:42:33 (Профил | Изпрати бележка) | За нас, раците- не разбира се, ама на вас не ви знам моделите походки:))) |
]
Re: Път от flox на 13.12.2004 @ 20:53:33 (Профил | Изпрати бележка) | Да, такива сме Раците... Не може без нас :) |
]
]
]
Re: Път от Dimi на 13.12.2004 @ 20:26:57 (Профил | Изпрати бележка) | Той ти е познат и уютен с предсказуемостта си. Въпреки, че няма път назад, все пак пътят назад е единственото нещо, което няма да те излъже и подведе. (там няма илюзии) |
]
Re: Път от novakov на 13.12.2004 @ 20:29:25 (Профил | Изпрати бележка) | ше ти дам аз едно отвъдно,
като ти люшна един шамар... |
]
]
]
Re: Път от yd на 13.12.2004 @ 20:42:09 (Профил | Изпрати бележка) http://www.iaminmyself | Звучи ми трагично, (нищо че е перфектно!)
съвсем както се полага преди празници.
Идваш ли с добро настроение на годишнината? - все пак - първа е?:))))
Поредна цигара.
Фас.
Миризма на
отчаяна плът.
Но се надигаш,
и бавно отпиваш
от огъня.
Настъпваш я с крак
и потегляш
по прашния скат.
Над него
светят звезди.
Луната е скрита
в отвъдното - някъде там.
Няма го слънцето,
има усещане за прииждащи
топлина, светлина...
Няма зими.
Няма пролети лъгани.
Няма нищо.
Има една тишина...
в която пристъпваш ТИ,
а времето
спряло внезапно
се усмихва
на твоя инат,
на стремежа ти
може би адекватен
да се върнеш
в по-новия свят.
|
]
]
]
Re: Път от ru (rumy_pet@yahoo.com) на 13.12.2004 @ 20:43:10 (Профил | Изпрати бележка) | Съвършено изчистено и точно.. Потресаващо, бих казала! Прашния път... не е застлан с рози и не греят луни, здезди, слънца... Но в края се прокрадва надеждата.. , макар и плаха... Поздравления! |
]
Re: Път от Vedrusa на 13.12.2004 @ 20:47:05 (Профил | Изпрати бележка) | Поздрави, градски, за този стих!!!... |
]
Re: Път от flox на 13.12.2004 @ 21:06:22 (Профил | Изпрати бележка) | Сега сериозно... Онова за Раците беше друго, за стремежа ни да разбираме, да подкрепяме другите - както и да е... Сериозно, рядко съм чел толкова силно стихотворение, изразяващо отчаянието, примирението със съдбата (какво и да означава Тя), предаващо с един бегъл щрих внезапното спрялото време - при това то не ти се присмива, а ти се... усмихва... Не бих го нарекъл точно тъга, думата ми убягва... |
Re: Път от hixxtam (hixxtam@all.bg) на 13.12.2004 @ 21:24:02 (Профил | Изпрати бележка) http://slovo.bg/hixxtam/ | Хареса ми коментара, но не мога да се съглася с примирение и отчаяние...
Преко обстоятелствата, все пак има стремеж да се върне - дали е постижим или не, това си е борба, на която се усмихва времето:)
Благодаря! |
]
Re: Път от flox на 13.12.2004 @ 22:09:02 (Профил | Изпрати бележка) | Да, така е наистина, а аз схванах последните няколко стиха по-скоро в някакъв горчиво-ироничен контекст. :) |
]
]
]
Re: Път от yd на 13.12.2004 @ 22:44:43 (Профил | Изпрати бележка) http://www.iaminmyself | Последна цигара.
Фас.
Миризма на
опърлена плът.
Надигаш се,
бавно отпиваш
от огъня.
Настъпваш
със крак
и потегляш
по прашния път.
Над него
не светят звезди.
Луната е скрита
в отвъдното.
Няма слънце,
топлина, светлина.
Няма зими.
Няма пролети лъгани.
Няма нищо.
Само една тишина.
Пристъпваш,
а времето
спряло внезапно
се усмихва
на твоя инат,
на стремежа ти
неадекватен
да се върнеш
във стария свят.
|
Re: Път от yd на 13.12.2004 @ 22:46:14 (Профил | Изпрати бележка) http://www.iaminmyself | Поредна цигара.
Фас.
Миризма на
отчаяна плът.
Но се надигаш,
и бавно отпиваш
от огъня.
Настъпваш я с крак
и потегляш
по прашния скат.
Над него
светят звезди.
Луната е скрита
в отвъдното - някъде там.
Няма го слънцето,
има усещане за прииждащи
топлина, светлина...
Няма зими.
Няма пролети лъгани.
Няма нищо.
Има една тишина...
в която пристъпваш ТИ,
а времето
спряло внезапно
се усмихва
на твоя инат,
на стремежа ти
може би адекватен
да се върнеш
в по-новия свят.
|
]
Re: Път от libra на 14.12.2004 @ 04:59:38 (Профил | Изпрати бележка) | браво, харесва ми когато пишеш в тази форма!
:)
колкото за усещането от стиха, ще кажа едно, ние пък сме любопитни да видим какво има на този Път, ама-ха, не може да няма луна :) |
]
| |