автор: mitkoeapostolov

Джон Сноусторм едва си проправяше път през бодливия тасманийския храсталак. Слънцето журеше от хоризонта и нажежаваше лицето на рейнджъра дори под каубойската му шапка. Бели писти от сол белязваха страните му и чезнеха в рижата му брада.
Как се озова тук? Да, ясно, знаеше как. Но кой го накара да ходи на почивка в екзотични страни? Джон Сноусторм, който никога не беше напускал родната Австралия, който блянуваше да се гмурка с акулите в големия коралов риф или нямаше търпение да се върне в родния Алис Спрингс да пие по бира с приятелите от детството си...
Същият този Джон Сноусторм сега работеше като рейнджър в дивата Тасмания. Преди години би се захванал с това приключение само защото обичаше природата. А сега сечеше изсъхналите храсти и дори не забелязваше ножа в ръката си. Безумните му очи трескаво преглеждаха пейзажа, но бяха отворени само за едно- изчезналия преди столетие австралийски тигър. Правителството даваше премия от един милион австралийски долара за представен жив екземпляр, а Джон Сноусторм имаше нужда от пари... от много пари.
Ето защо, когато се прибираше от своята екзотична ваканция и в самолета един абориген, употребил повече кървави Марии отколкото можеше да понесе, му разкри тайното място, където все още се срещаха австралийски тигри, очите на Джон се ококориха, а после хлътнаха в орбитите си.
Ето как отличникът от факултета по логика на Мелбърнския университет се впусна да преследва невидимата нишка на слух, разпространяван от пиян абориген. Вече цяла година младият мъж отчаяно обикаляше острова напразно. След като не намери тигъра на предполагаемото място, Джон отказа да приеме поражението и помисли, че не е разбрал съвета правилно. Затова започна да претърсва цялата западна част на Тасмания. Не го спряха нито честите ураганни ветрове, нито непроходимите галерии от тръни. За да си прoправи път измежду гъстия храсталак, Джон привикна да се движи на четири крака. Обраслото с рижа брада лице и свирепия поглед му придаваха тигрова осанка.
Лудия Джон- така го бяха описали на местните власти в крайбрежните градчета двамата пътници, които го бяха срещнали случайно. Понякога жителите на тези населени места чуваха тъжен вой да достига къщите им по пълнолуние. Майките и бащите започнаха да плашат децата си, че ако не слушат Лудият Джон ще дойде да ги отвлече.
Усмихнатото и безгрижно момче, което преди година замина на ски в България изчезна безследно. Само малка искрица човещина се беше загнездила в душата на австралийския тигър- нейното бяло лице и кестенява коса, покрита от падащия сняг...чуруликащия глас- „Аз вечно ще те чакам”... и дивата болка от думите, които баща и изсъска зад нея- „Няма да дам дъщеря си на първия австралийски неудачник, който се весне в България. Върни се с милион и тогава ще поговорим”.
След години, чуждестранна туристка намери последния останал екземпляр от австралийския тигър да се скита безцелно из тасманийската пустош. За откритието си тя получи един милион австралийски долара, които никой не разбра защо дари на организация за бездетни майки в България.