автор: GalinaBlanka

Комедия

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ
Дворът на Васка – пейка за сядане, простор за пране, вижда се част от къщата.Появява се Васка, носи леген с пране. Докато простира, говори по безжичен телефон, като го стиска между ухото и рамото си.

ВАСКА.Не, не, не! Забрави я ти тая. Тук, в тая къща ме е довел баща ти, в тая къща съм го оплакала, тука и мен ще опеят. Никаква Гърция не ми трябва, стига си ми го повтаряла. Какво? Какво?...Ти откачи ли ма, Живке? Какви гръцки дядовци? Какво ми се хилиш като гювендия мари? На дърти години за резил ли искаш да стана? Я не ме ядосвай! Лесна е твоята – твоят михлюзин ,синът ти и неговата мързелана се изтресоха уж само за Коледните празници… ей го, запролети се, не мислят да си ходят. Прекараха зимата тука, че нали като си дойдоха от Гърция, нямаха дърва за отопление… Хубаво, презимуваха като мечки при мен, ама няма ли да си ходят вече? Вземи да си домъкнеш задника в България, па си седни на него. И тука има работа, не е като преди 10 години. В завода пак започнаха да приемат работници… А, айде, щом бързаш… ( натиска бутон, за да затвори, мърмори ядосано) Разбърза се. Взех да й говоря каквото не й отърва и се разбърза…
Появява се Коста – рошав, с размъкнато долнище на анцуг и лекьосан потник.
КОСТА. Бабо ма, на магазина ще ходиш ли?
ВАСКА. Да, след малко. Ама само за хляб и олио, да ти е ясно.
КОСТА. Бе… я ми вземи моля ти се, една малка кутия цигари, пък Живка като прати пари от Гърция, ще ти ги върна.
ВАСКА. Ти, зетко, колкото пъти ми връщаш парите от цигарите, досега Тютюневата фабрика трябваше да ми купиш.
КОСТА. Е, бабо…
ВАСКА. Бабеци! Слушай бе, Коста, ти докога ще я караш така? Здрав, прав мъж, висиш на ръцете на една възрастна жена, вдовица, пенсионерка. Вземи се хвани на работа де! Отиди да питаш в завода.
КОСТА. Ходих. Обещаха да се обадят, ама нещо не ми се вярва.
ВАСКА. Ама ти за какво ходи да питаш? Да те вземат за шофьор, нали? Ми нали цялото село те знае, че те изгониха от старата фирма бе, пияницо! И как отиде? Такъв хубав, както си сега ли? Мязаш на циганин, а около устата ти винарките хоро играят!
КОСТА. Не викай, бабо! Не знаеш колко ми е тежко.
ВАСКА. Аз ли не знам? Половинката първак от бюфета що я няма? Не ми казвай, че си се разтривал нощес.
КОСТА. Ей тука, на душата, камък ми тежи. От хубаво ли, мислиш, пия? Да мога да спя, да не мисля… затова пия. Десет години вече ни парясан, ни женен ходя. Подмятат ми зад гърба, че аз съм тука, пък тя там… кой знае с кого и какво…
ВАСКА. Да мълчиш ей! Зъбките ти изваждам! Мойта Живка не е пачавра, аз съм си възпитала детето! И очи имаш да говориш, тя десет години блъска по хорските къщи и по кухните на таверните да ви праща пари! Ти и една година не можа да устискаш там, нали? Тая работа ти била тежка, оная – далече, езика труден ти бил, не знам още какво… Ни дума за момичето ми, че те изхвърлям като краставо коте от къщата си!
КОСТА. Не за това ма, бабо… Знам, не ми навирай в очите, че Живка ме храни. Ама аз съм й мъж в крайна сметка, искам да си се прибере у дома, да не съм сам като паяк. Аз десет години друга жена не съм погледнал.
ВАСКА. Ух, кешки да беше! Да си беше намерил някоя, да увиснеш на нейните ръце, а не на моята шия да висиш, търтей с търтеите!
Докато тя говори, зад гърба й се прокрадва Дарина, която прави знак на баща си да мълчи и стигнала до баба си, закрива лицето й с длани.
ВАСКА. Кой е? Тамаро, ти ли си ма… какво те е прихванало рано сутринта?
ДАРИНА (през смях) Не е Тамара.
ВАСКА. Не е я… Тамара преди пладне не става ( сваля ръцете на Дарина от очите си,целува ги по дланите и става да я прегърне) С влака ли си дойде, баба?
ДАРИНА. Един колега имаше път насам и го помолих да ме вземе. Татко, здравей!
ВАСКА. Какъв колега? Ей, баба, недей да се качваш в колата на всеки. Момиче си.
ДАРИНА. Не съм момиче, а жена на 24 години, бабче, а и да те успокоя – тоя колега отиваше до Варна при сина си и жена му беше с него. Бях в пълна безопасност.
КОСТА. Даре, цигари имаш ли?
ВАСКА. Така ли посрещаш дъщеря си бе, еййй, то бива, бива, ама…
ДАРИНА. Нищо, бабче. Я направи по едно кафе.( Васка мърморейки влиза в къщата) Как я караш, татко?
КОСТА. Карам я някак…
ДАРИНА. Виждам. Някак… Никаква промяна, откакто за последно те видях. И говорихме нещо, помниш ли? И ми обеща нещо, помниш ли? Татко, не искам да те гледам повече такъв!
КОСТА. И какъв съм? От баща ти те е срам, така ли? Когато работех в оная фирма, дето даваха и дебела заплата, и бонуси за Коледа… тогава не те беше срам. Майка ти за мижави пари блъскаше, всички тогава в ръцете ме гледахте. Тогава бях хубав. Сега взехте да вадите по-добри пари и вече ви е срам от мен. Вземи си цигарите. Нищо не ща.
ДАРИНА ( тихо, но твърдо) Никой от нас не е виновен, че те хванаха пиян и те изгониха от работа, татко. Станалото – станало, животът не е свършил. Трябва да се продължава напред. Онзи ден говорих с мама по скайпа. Мисли да се връща за постоянно, имало шанс да спечели хубави пари, не разбрах точно. Както и да е. Само че вземи да се стегнеш малко. Отпуснал си се по течението, работа не хващаш, само пиенето ти е в ума… Погледни на какво си заприличал. Хората говорят…
КОСТА. … че майка ти там, пък аз тука и… че тя кой знае с кого…
ДАРИНА. Не. Говорят, че ако беше истински мъж, нямаше да лежиш и да чакаш парите й наготово, а щеше да работиш там с нея.
Коста нацупено мълчи.
ДАРИНА. Не ми се сърди, татко! Не ти говоря така, за да те обидя. Боли ме. Какво стана с нашето семейство… Мама отиде уж само за една година да изкара пари за моя бал, пък вече осем години е там. Нямам право да се сърдя, помагаше ми, докато бях студентка… Ама стига толкова. Искам си мама и татко – така както бяха преди. Заедно. Брояхме стотинките за хляб, ама всяка вечер бяхме заедно и беше весело… Помниш ли, татко?
КОСТА. Може пак да е така. Ама майка ти не се връща.
ДАРИНА. А има ли смисъл да се връща?... Ти си все пиян – залян, ходиш небръснат и мърляв като Лазар Циганина. Алекси и той свястна работа не хваща, по цял ден обикаля с металотърсача, монети от римско време търси, за съкровището на хайдут Стою му подшушнали… вятъра гони по баирите. И тая неговата кикимора… в кой ли гръцки бардак я намери и нея!
КОСТА. Недей така де… ще те чуе. Не е лоша Тамара, малко дето е нервена. Ми така де, само момичето, далече от техните…
ДАРИНА. И по – добре, че са далече. Че и те ако са като нея мързеливи и скандалджии… мале, мале. И какво момиче е? Била е преди Христа. Та тя е по-дърта от Алекси бе, татко. Дванайсет години е по-дърта от него.
ТАМАРА (зад гърба й) Дъйрта е на баба ти корова… Приказки мери, рот закрой! (Тръшва на масата поднос с кафе, подава чашка на Коста) Вземи, папочка!
КОСТА. Мерси, мойто момиче!
ВАСКА. ( която върви с кана сок след Тамара се подхилва) Я ги виж как си гукат! Верно все едно са татко и щерка. Само да ги видиш вечер как си смучат ракийцата заедно…
ТАМАРА. И какво? Свиди ти се? Такава си ти – пинтия стисната. Само папа е хороший човек от ваше семейство.
ВАСКА. Хороший! Щото всяка вечер те черпи с моята ракия! Една слива не сте вдигнали от земята, зрънце захар не сте сложили, на казаните не сте се пушили… Догодина вие я сварете – тогава я излочете ако щете на екс!
ДАРИНА. (запушва ушите си) Стига! Хайде стига вече де!
ТАМАРА. Ой, Даря чувствителна! Изнежила уши в София, отвисоко гледа на нас, безработние люди!
ДАРИНА ( заядливо) На безработните – не, само на мързеливите! Здрава си като кобила, а по цял ден лежиш на кревата.
ТАМАРА. Русская женщина не работает, понимаеш? Твой брат должен да намери работа. Муж трябва носи пари. Ходила, питала – но у вааас, тези болгари, как чуят че я русская, почват едно подсмиване, едни намеци… Хочу приличное отношение, иначе няма да работя! В Греция я работила и дори повече от брат ти печелила!
ДАРИНА. Брат ми трябва да ти тегли един бой и да се поразмърдаш, ето какво трябва. В София имам три приятелки рускини – работят като машини, на малкото пръстче не можеш да им стъпиш. Ти не си русская женщина, а само руски боклук!
ТАМАРА. Слушай, ей, няма да обиждаш! (скача настръхнала)
КОСТА. Стига, Даре! Да вдигаш скандали ли се прибра?
ДАРИНА. Прибрала съм се да видя баба си, не заради вас. И не си ти тоя, дето ще ме гониш от нейната къща. (Разплакана влиза в къщата)
ВАСКА. Я си затваряйте устите и двамата, че ви ги разчеквам! Докато ви хрантутя тук, ще мълчите, като не ви харесва – прибирайте си се в апартамента в града и пукайте от студ и глад.
ТАМАРА. Гониш ли ни? В Болгария семейний долг пет пари не струва. Добре, отиваме си. Утре ще паднеш и кой тогава погрижи се за теб?
КОСТА. Мълчи си де, Тамарке! Стига и ти…