автор: di_t

Декемврийското слънце се прокрадваше през тънките тюлени пердета и осветяваше стаята. Мила отвори единия си клепач , после и другия , изруга на ум и огледа стаята. Въртеше очи , но болката в главата и изригна, като разтопена лава пулсираше в мозъка и. Какво се случи?
Бяло поле в главата и, нищо не си спомни, но всичко по тялото я болеше, погледна краката и ръцете си и видя синините и моравите петна, погледна се в огледалото и видя една голяма цицина на челото, а устната и беше подута и оттекла…. А , да -започна да си спомня- вечерта, купона, паричките… Погледна си в чантата-нямаше пари, нямаше телефон, нищо няма.. Ограбена е от това глупаво нищожество, задигнало е всичко и дим да го няма… Сега трябва да се стегне, сега трябва да постави нещата в ред..-мислеше си тя. Стана бавно от леглото, отвори аптечката в банята и извади шишенце с риванол, започна бавно и внимателно да почиства раните си…. После и хрумна блестящата идея да изкара бързи пари в някой мол. О, да -в шкафа имаше няколко перуки, каква да е днес-блондинка или брюнетка? За блондинките имаше много вицове за тяхната глупост ,затова се подсмихна и реши да е брюнетка. Сложи бързо черната перука на главата си, облече якето, ботушите и ръкавици- защото декемврийският студ жилеше по кожата. С повече грим, но не толкова натрапчив тя си пооправи физиономията и след като погледна в огледалото остана горе-долу доволна от резултата- в огледалото я гледаха проницателно две зелени очи . Затръшна вратата, и се спусна с асансьора към партера. Излезе на улицата и шумът , хората, колите, украсените витрини за предстоящата Коледа я погълнаха и оправиха малко настроението и. Мила махна на едно такси, влезе вътре и бързо даде заповед -към най големия мол в Амстердам. Когато става въпрос за пазаруване, Амстердам е градът на малките магазинчета. Удивителни и необикновено красиви магазини, отворени през цялото време, повечето от тях са в непосредствена близост един до друг, което прави пазаруването истинско преживяване. De Bijenkorf – елегантният магазин за дизайнерски стоки е нагоре по площад Дам. Мила реши да промени първоначалния си план- и каза на шофьора да я отведе точно там в Bijenkorf. В този магазин ще направи това , в което най -много я бива…. Поусмихна се като гледаше как колата се проправяше път в натоварения трафик. Луда работа е това пазаруване за предстоящите Коледни празници. Холандците имат динамичен начин на живот и нечувана либералност.За нея холандците си оставаха една студена, лишена от чувства северна нация. Глупав, ама богат народ .Надути пуяци… В офиса , където работеше преди време ги чуваше как си приказваха важно , важно и си обясняваха очевидни и прости неща с много излишни думи, големи обяснения …за прости неща , които от самосебе си се разбират. Дискусии , празни приказки ….всичко я беше изнервило в този офис . Спомни си за Бо - глупака Бо , който беше въшкав от пари , но главата му беше куха като метална кофа. Бо беше шефа , 47 годишен ерген , майстор в сътворяването на позитивни илюзии . Добре ,че имаше дясна ръка -един холандец от немски произход , който движеше нещата и бизнеса . Още първия ден тук ми направи впечатление как всички се усмихват и са супер любезни. Не след дълго установих, че това всъщност, не е защото много ме харесват, а просто защото така са възпитани. Това на моменти ме плашеше, все още не мога да разбера кога са искрени и кога не. Освен това са доста директни, което в началото го тълкувах като неучтивост, сега вече правя разликата. Могат да бъдат много арогантни, стига да искат. Без въобще да се съобразяват с чувствата на човека отсреща. Това, което ме вади от кожата ми обаче, е че в спор с чужденец, настояват, че винаги те са прави, защото ..... са холандци. Много развито чувство за превъзходство имат и не го крият...Дразни ме, че ме подценяват, само защото съм от Източна Европа. Открито се изненадват, че получавам по-високи оценки от тях... Относно мъжете - прави ми впечатление, че са доста по-поддържани от холандките. Виждала съм холандки с несресана коса, неизгладени дрехи и приличат на повлекани ... при мъжете такова чудо не съм срещала, много се грижат за външния си вид. Холандци…Само парите им и харесваха. Паричките… когато имаше пълна карта с пари , а и шумолящи банкноти между пръстите… но как бързо се изпаряваха тези пари…не можеше да ги задържа и те изтичаха толкова бързо, както и когато се замогваше с тях. Ето вече са пред елегантния магазин , където пазаруват богаташите. Тя плати на шофьора и се понесе с кралска наперена походка към вратата на магазина. Вътре беше много шик-стока много , великолепни стоки с най -изискано качество. Мила се отправи към магазин за детски играчки. Тръгна измежду щандовете и видя , че една холандка с трите си деца дърдореше на висок глас и им обясняваше нещо. После тази женица извика касиерката за да я пита нещо. О, небеса! Сега е момента…Мила бързо се завъртя към касата, която беше в едно чекмедже ,издърпа касетата с парите , мушна я в голямата си чанта и си тръгна. Докато пресичаше магазина сърцето и щеше да изкочи ,тя почувства ,че краката и омекват, но един вътрешен глас и каза-стегни се, стегни се, това е за последно, стегни се… Ето вече прекрачва навън, където студения вятър я пронизва и раздипля полата и. Мила бързо се шмугва в навалицата и след няколко криволичащи улици влиза в едно кафе. Сервитьора дойде и тя поръча стамппот – къдраво зеле, смесено с намачкани картофи и сервирано със сос, горчица и пушена наденица. Беше гладна като вълк. Поръча си чаша вино и пое към дамската тоалетна-все пак трябваше да види какъв удар е направила. Отвори чантата, изсипа касетата и очите и изфръкнаха- много пари- на пръв поглед около 35-40 хиляди евро. О, да -богаташкия магазин си заслужаваше да го ошушка… После излезе доволна и щастлива , отправи се към масата си в сепарето и зачака храната. Сервитьора дойде като по часовник , сервира и с усмивка и пожела добър апетит. Мила имаше добър апетит, никога не се ограничаваше в храната, но не качваше нито грам-беше стройна, вталена и секси. Похапна си , изпи чашата с вино и една гениална мисъл се прокрадна в нея. Да си вземе жилище-лодка! Да! Ще се изнесе още днес и ще наеме веднага жилище лодка за няколко месеца-на първо време три месеца.После ще види с какво ще се занимава . Беше завършила финанси ,но скучната материя и цифри въобще не се връзваха с амбициите и ,че една красива жена не трябва да си пропилява живото с бумащина. Сближи се за тези години с няколко господа , които я финансираха добре, само и само да я имат няколко дни в месеца. После ги заряза и откри, че може да изкарва пари от кражби . В ума и се въртяха дръзки идеи за нещо по -добро- обир , с който да се издържа до края на дните си. Само ,че не познаваше такъв човек ,който ще се върже за такъв риск. Трябва да помисли, с кой би могла да го направи.И кой не би я предал и смлял от бой после-при подялба на плячката . Умна е, трябва да мисли….. мислите и се оплитат в картини за обира, хубав план, като по екшъните, професионалист трябва , и да не е много умен…за да може да го манипулира както си иска….О,мечти! Захване ли се , Мила ще изпипа нещата… Унесена в красиви мечти и илюзии, тя не знаеше, че зад гърба и се промъкват двама здравеняци от полицията. Изненада! Те се спуснаха , хванаха ръцете и, белезници щракнаха зловещо…. полицейска кола със сирена … Всичките и намерения се провалиха с гръм и трясък, мечтата за обира се спука като сапунен балон. Приказката в Амстердам завърши с три годишна присъда в Лелистад- разположен на 80 км от Амстердам.