автор: argonyk

Икона от лика ми - знам! - не става.
Рисувай ме, зографке с тънки пръсти!
Не съм роден сред ечемична плява,
но бих могъл от багри да възкръсна.

Рисувай, не щади тез сухи скули,
замахвай като с брадва островърха!
Отдавна крехка нежност в мен обрули
животът, в който днес смирено глъхна.

Нанасяй сенки в лоба ми гравиран -
душата ми прилича на коруба.
Спокоен - цяла вечност ще позирам,
преди в платното ти да се изгубя.

Не слагай охра и цинобър весел,
а бялото туширай, както знаеш.
Зад мен щрихирай как на цъфнал кестен
две врани черни за света нехаят.

Рисувай с четка и сърце, зографке -
преди да избледнея като сянка,
защото нямаш право на поправки!
Но, моля те, не ме поставяй в рамка!