автор: argonyk

По моравия залез от коприна
самотна врана с крясък се подписва.
Не срещнал в песен своята Калина –
животът ми е сбръчкан и без смисъл.

Преде с вретено моите години
една Елиза с пръсти от коприва.
Проклетата Съдба седи до скрина
и с бримки не любовни дати свива...

Сърдечен ритъм – в такт с едно махало –
брои цигари дълги в къси нощи.
Къде с финес брутален, или вяло –
от сричките полазен – чувства пощя.

Бакърен образ на Луна бездомна
(но аз мълча и крия от години)
покаже ли се на небе оловно –
е знак венчален на жена без име.

Понякога небето е карминено.
Кървят любови – изгревно, по залез.
Дими цигара и горчи пелинът...
Снегът белее, но светът е кален.