ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 778
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 778
 |    Отхвърлена Онейрия (откъслечни отблясъци от онези, отдавна опустошени оазиси) В онези, може би гранични секунди, преди сприхавите водовъртежи на стихиите, обитаващи непознатите безкрайности отвъд грозните, заобикалящи ме реалии, да повлекат в своя полулуд, отричащ твърдостта в моята напукана основа танц, и последните ми непропити с обреченост тахиони, аз правя отчаян опит да погледна към ниското, мораво небе, гузно подпиращо се в далечината на тънки, членестоноги издихания от оазисните пепелища.
Още една мъртва в несъстоятелността си мечта тлее, докато безлунието ми се рони с протяжен писък и свива моите мисли в змийско кълбо от горчивост и криво студенокръвие. Тежки са очите ми, премрежени от прекомерна тъга и ослепели от взиране в натрошения ми мрак, и не е възможно, дори на стъпка преди ръба на финалното очакване, да преодолея печата, с който ги склопи твоето съскащо презрение, и да прогледна отново. Безсилието ми избухва в мътни свръхнови и въпреки безразсъдния си страх, ковящ усърдно кръст по формата на пречупения ми гръбнак, усещам щуро сновящите мравки на предателството, напускащи тласнатото ми в още едно непреброимо дълго падане тяло. Сред раздиращите бръсначи на всички обвиняващи ме спирали на минали неслучвания и ония, особено настоятелни в неустоимото си желание да ми причиняват болка, зверски сгърчени спомени на плитко погребани вини...
Но може би този път единствената ми оцеляла фуниевидна илюзия ще придобие плът и бездната ще се смили над мен - ще получа дъно като сетен дар, и някъде сред драскаща, студена, извлечена от светулки-ренегати светлина, падането ми ще бъде преустановено с глух, прощаващ удар. Може би там, четири пантомимно-безразлични невена, ще ме увият в мръсно-белия саван на забравата и забраната, и прибоят на чистия покой ще нахлуе и ще изчисти шлаката на всичко прежно? А аз с първият си и последен глас, непохватно ще шепна:
Обичам ли? Обичам ли? Обичам ли...
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 3
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Отхвърлена Онейрия (откъслечни отблясъци от онези, отдавна опустошени оазиси)" | Вход | 5 коментара (28 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Отхвърлена Онейрия (откъслечни отблясъци от онези, отдавна опустошени оазиси)
от shrike на 02.12.2016 @ 15:35:39
(Профил | Изпрати бележка) | | Обичаш ами! |
Re: Отхвърлена Онейрия (откъслечни отблясъци от онези, отдавна опустошени оазиси)
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 02.12.2016 @ 15:52:55
(Профил | Изпрати бележка) | | За 4 минути от публикуването на това нещо, успя да го намериш, прочетеш, коментираш и да разбереш, че обичам... А аз за 40 години, не успях да разбера... |
]
Re: Отхвърлена Онейрия (откъслечни отблясъци от онези, отдавна опустошени оазиси)
от shrike на 02.12.2016 @ 20:58:16
(Профил | Изпрати бележка) | Има една книга - Първите три минути след сътворението. Погледни я ако имаш желание като ти остане време. Ще видиш, че моето постижение си е направо скромно :-)
И не е разбиране. Аз знам. |
]
Re: Отхвърлена Онейрия (откъслечни отблясъци от онези, отдавна опустошени оазиси)
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 02.12.2016 @ 21:33:18
(Профил | Изпрати бележка) | Ще погледна и ще видя ;)
Знаеш ти... Аз не знам, тъй че... Кой знае, знае ли някой...
|
]
Re: Отхвърлена Онейрия (откъслечни отблясъци от онези, отдавна опустошени оазиси)
от shrike на 04.12.2016 @ 11:02:02
(Профил | Изпрати бележка) | | Хубуу. Не зная. Кандисвам на всичко. |
]
Re: Отхвърлена Онейрия (откъслечни отблясъци от онези, отдавна опустошени оазиси)
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 04.12.2016 @ 13:18:43
(Профил | Изпрати бележка) | + ли е или –, щом толкова лесно кандисваш на всичко :) Сещам се за една моя позната, която я попитах нещо, а тя ми отговори:
Да!
Не!
Не зная.
Все ми е тая...
Неведоми са пътищата на непроходимата женска логика :) |
]
Re: Отхвърлена Онейрия (откъслечни отблясъци от онези, отдавна опустошени оазиси)
от shrike на 04.12.2016 @ 13:42:43
(Профил | Изпрати бележка) | Нито е +, нито е -.
Всички обичат. А на тези, които не щат да си признаят е все тая. Затова се кандисва :-) |
]
Re: Отхвърлена Онейрия (откъслечни отблясъци от онези, отдавна опустошени оазиси)
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 04.12.2016 @ 15:06:32
(Профил | Изпрати бележка) | | Всички обичат, да. Трудното е да обичат теб. Така по-добре ли е? |
]
Re: Отхвърлена Онейрия (откъслечни отблясъци от онези, отдавна опустошени оазиси)
от shrike на 05.12.2016 @ 07:51:32
(Профил | Изпрати бележка) | "Обичам ли? Обичам ли? Обичам ли..."
не "Обичат ли мен? Обичат ли теб? Обичат ли..."
обичам :-)
|
]
Re: Отхвърлена Онейрия (откъслечни отблясъци от онези, отдавна опустошени оазиси)
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 05.12.2016 @ 12:22:32
(Профил | Изпрати бележка) | | Ей, бактън от това обичане. Направо ми е скомен, само да го чуя вече, ще се ягмосам без време. Ама и ти уж беше кандисала, пък не мирясваш :)) Обичам, да, обичам. Обичам залезът, обичам таралежи, обичам шоколадови бонбони Мелбон... Така по-добре ли е? :))) |
]
Re: Отхвърлена Онейрия (откъслечни отблясъци от онези, отдавна опустошени оазиси)
от Oblachna на 04.12.2016 @ 21:08:06
(Профил | Изпрати бележка) | "Независимо от това изгодно или не, благоразумно или не. Да обичаш, защото обичаш. Това е единственото основание." Блага Димитрова
Майната ѝ на любовта....повече ли ти харесва :))) |
]
Re: Отхвърлена Онейрия (откъслечни отблясъци от онези, отдавна опустошени оазиси)
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 04.12.2016 @ 21:25:09
(Профил | Изпрати бележка) | | :) Звучиш ми като любовен екзорсист тук: Майната ти, любов! В името на здравия разум, напусни тази страдаща душа! :))) |
]
Re: Отхвърлена Онейрия (откъслечни отблясъци от онези, отдавна опустошени оазиси)
от Oblachna на 04.12.2016 @ 21:29:07
(Профил | Изпрати бележка) |
Ако ще ти стане с едно камъче по-леко...
и с един облак...по-малко мрачно
Майната ти, любов!
...
дишай някак...и без нея може, зная! |
]
Re: Отхвърлена Онейрия (откъслечни отблясъци от онези, отдавна опустошени оазиси)
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 04.12.2016 @ 21:55:29
(Профил | Изпрати бележка) | | yoro, малко по-надолу го е казал перфектно: Не е нужно да си щастлив, за да си жив! А ти го излей навън този киселинен дъжд, дето го таиш вътре, Облаче... |
]
Re: Отхвърлена Онейрия (откъслечни отблясъци от онези, отдавна опустошени оазиси)
от Oblachna на 04.12.2016 @ 22:02:42
(Профил | Изпрати бележка) | | Вече нямам дъжд....нищо няма :)) |
]
Re: Отхвърлена Онейрия (откъслечни отблясъци от онези, отдавна опустошени оазиси)
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 04.12.2016 @ 22:15:39
(Профил | Изпрати бележка) | | http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=75870 |
]
Re: Отхвърлена Онейрия (откъслечни отблясъци от онези, отдавна опустошени оазиси)
от rady на 02.12.2016 @ 16:48:27
(Профил | Изпрати бележка) | Изрови вините(нали са на плитко), огледай ги отвсякъде, подуши ги, опитай ги и тогава - отвратен и възмутен, ги погреби много надълбоко. Направи им саркофаг и те най-накрая ще мирясат...Тогава в края на фуниевидната ти илюзия ще дочуеш едно тъничко, нежничко гласче, което ти казва нещо!Обаче само ти можеш да го чуеш, никой друг!
Нали нямаше думи? :)))
Чувствам се зашеметена! |
Re: Отхвърлена Онейрия (откъслечни отблясъци от онези, отдавна опустошени оазиси)
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 02.12.2016 @ 19:09:15
(Профил | Изпрати бележка) | Вината винаги намира как да изпълзи, да се просмуче по подпухнали вени, по потайни пътища, да се стече по сърповидната луна... Вината е вампир - безсмъртен, хищен, жаден... Думите са безполезни срещу нея - хартиен, детски щит, забравен под ноемврийски, проливен дъжд...
За въпроса ти в оценката: не точно, но в някаква степен ;) Елси е академик в тази област :)) Някаква смесица е при мен, свързано е и с това, и със самото значение на думата, и е име на фирмата, издаваща някои от любимите ми музикални проекти - http://oneiria.storenvy.com/...
|
]
Re: Отхвърлена Онейрия (откъслечни отблясъци от онези, отдавна опустошени оазиси)
от elsion (negesta@gmail.com) на 02.12.2016 @ 18:13:44
(Профил | Изпрати бележка) | по хладната пейка в тихото между реалностите се раклоняват тънки есенни жилки от дървото на сътворението. толкова отдавна седя там, толкова отдавна гледам крехките разделения, някои са яркочервени и пулсиращи от вина, други са сиви от съжаления, трети посинели от съкрушение... но те са само думи от програмата на съзиданието, само низове, трепкащи под пръстите ми, полудяващи от първоначалната си заповед да се изпълнят на всяка цена, да бъдат избрани на всяка цена... Под тъмната ми качулка вече няма никой, толкова дълго загубвах плътност, докато чакам... че вече не помня откъде идвам
понякога вали дъждът на забравата ... събирам го в шепи, събирам го в дрехите си, подгизвам, докато зад булото ми глъхнат отчаяни крясъците да си спомня...
(Силно е това, което си написал, силно.) |
Re: Отхвърлена Онейрия (откъслечни отблясъци от онези, отдавна опустошени оазиси)
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 02.12.2016 @ 19:16:51
(Профил | Изпрати бележка) | Болката е зачената именно от злокобното кръвосмешение между чакането и очакването, между отчаянието и пълното безверие в сумрачното предверие на всеки личен, микроскопичен и неразбираем за останалите ад...
Ние сме лош код, сгрешен мотив, объркан ход, изпусната бримка в общовселенската плетка и трябва да страдаме, страдаме, страдаме...
Никога дори не дръзвам да се опитвам, да се сравнявам с твоята сила, Владетелке на Здрача! |
]
Re: Отхвърлена Онейрия (откъслечни отблясъци от онези, отдавна опустошени оазиси)
от elsion (negesta@gmail.com) на 03.12.2016 @ 21:22:41
(Профил | Изпрати бележка) | | Низовете са част от пейзажа...:) Може би най-голямата драма идва от навика да имитираме всичко видяно, а най-голямото щастие - да разберем, че можем и да не имитираме нищо - крайната свобода на избора. Светът е единство от нищо и всичко в съвместно съжителство. А хората са негови деца - микросветове, наследили същите параметри... Ето, поставих началото на нова митология, ел(и)с/и/ейска :))) |
]
Re: Отхвърлена Онейрия (откъслечни отблясъци от онези, отдавна опустошени оазиси)
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 03.12.2016 @ 21:51:30
(Профил | Изпрати бележка) | | Ел(и)с/и/ейска митология :)) Не съм сигурен дори, дали мога да го напиша правилно ;)) Ако хората имат същите параметри, наследени от света - техния далеч негорд баща и в тази си роля се явяват чеда на всичко заобикалящо ме... Не съм сигурен и дали искам да бъда тук в такъв случай :( От хората боли... |
]
Re: Отхвърлена Онейрия (откъслечни отблясъци от онези, отдавна опустошени оазиси)
от mariq-desislava на 03.12.2016 @ 11:25:34
(Профил | Изпрати бележка) | | Бях в мрака и ти ме намери. Беше ми горещо - много горещо - и ти ми даде лед. В крайна сметка тъмнината те обича.:) |
Re: Отхвърлена Онейрия (откъслечни отблясъци от онези, отдавна опустошени оазиси)
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 03.12.2016 @ 11:41:38
(Профил | Изпрати бележка) | | Аз съм глух за воплите ти, като дънер потопен в мътна, застояла вода, преди столетия. Сляп и студен като сом, блъскащ се отново и отново в този дънер. Мъртъв под подгизналата си от мрачни милувки кожа. А от обич се нуждая толкова, колкото пчела от слънчево затъмнение. Изтръгни жилото ми... |
]
Re: Отхвърлена Онейрия (откъслечни отблясъци от онези, отдавна опустошени оазиси)
от yoro на 04.12.2016 @ 20:12:29
(Профил | Изпрати бележка) | | Дори и да обичаш не забравяй, любовта е тази напоителна живина, разсейваща мрака, вливаща атоми светлина в помрачената душа, реанимация за коматозната същност на напуканата от вини и удари сърцевина...Не забравяй, че тази благодат е нож с две остриета и идва със своята цена, зад дебрите на необятната бездна на опустошената душа тя чака, за да даде нова сила, но и за да се превърне в необратима слабост за белязаните души, обсебване, очакващо своя пореден заблуден пилигрим, изгубен в своята илюзия за изкупление. Защото нейната загуба е непосилната и безвъзвратна отплата за копнеещите я, (не)волно предизвикващи нейната гибел...Готов ли си да поемеш риска да приютиш нейната чиста същност в своите мрачни пространства и да понесеш отново всички последствия, да се пречистиш чрез нея, а не преди нея, или вярваш, че този път може да е различно? Решаваш сам... |
Re: Отхвърлена Онейрия (откъслечни отблясъци от онези, отдавна опустошени оазиси)
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 04.12.2016 @ 20:39:10
(Профил | Изпрати бележка) | | НЕ. Голямо и закръглено, но отровно на досег НЕ. Бях я допуснал в дома и сърцето си веднъж, но в необузданата си абстиненция, тя разруши завинаги покоя ми и причини жестока, назъбена пукнатина в самата главна пъпка, от чиито свенливи тичинки е започнало съществуването ми. Сега от там дочувам странни хриптящи гласове, причиняващи внезапни епилептични сътресения в крехката ми душа... Любовта е зла, отхвърлената любов е еманация на абсолютната злоба, а споделената любов е просто леко отместена в бъдещето злочестина... Никога не вярвай, никога не мечтай и винаги дръж доберманите на абаносовата си ярост гладни и готови! |
]
Re: Отхвърлена Онейрия (откъслечни отблясъци от онези, отдавна опустошени оазиси)
от yoro на 04.12.2016 @ 21:12:46
(Профил | Изпрати бележка) | | Любовта е смъртоносна зараза, а бог е безсърдечна плазма...Това беше по-скоро автоимпресия с универсална насоченост, знам мнението ти. Не е нужно да си щастлив, за да си жив, а щастие само по себе си няма, то е ампутирана измама. След самоубийството на приятелката ми отбягвам съзнателно всякакви контакти, предпазвам и себе си и другите. Не искам и не мога да вярвам, че очернената душа е способна на завръщане към светли пориви, а и изконното закодирано в индивида понякога е в противовес на неговите желания и представи. Крайния изход е неизбежен и причинява само разстройства и опустошителни сътресения в епицентъра на същността. Допирът до нея е измамен и коварен и предизвиква пристрастяване, затова не добермани, а глутница вълци ще са ми необходими, но обещавам да внимавам и да стоя на необходимото разстояние! |
]
Re: Отхвърлена Онейрия (откъслечни отблясъци от онези, отдавна опустошени оазиси)
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 04.12.2016 @ 21:50:00
(Профил | Изпрати бележка) | | Аз не съм най-добрият проповедник или най-достоверният трубадур на Чернотата, която носим в себе си, защото в опиянението на стихиите, създадени от оголените ми мисли, имам тщеславния навик да преекспонирам нещата и тяхното определящо място в тази вселена. За разлика от теб, който е бил в сърцето на кладата, аз само съм опърлял клепачите и обгарял сърдечните си краища и затова не винаги ми вярвай. Ти познаваш същинската бърлога на болката. Но... Остани внимателен. Човек е толкова слаб понякога... |
] |  |
Начало
ХуЛитери
