автор: sliver

Наслушах се на всичките си истини
и не повярвах нито на една.
С парчета кална пръст замервах се
и пазех се
с трепереща ръка,
с лице на луд.

Изтупвах любовта като снежинка,
нахално паднала на моето палто,
забърсвах я от масата като трошичка,
неволно отделила се от хлебното тесто.
Задрасквах я като ненужна дума
и в чернови, и в белови.
Изтривах я и от асфалта
дори преди дъдждът да завали.
Но Дяволитка не призна победата,
нечестно съм играла всеки път,
в тресчица се превърна, клетата,
и вече трета нощ не мога да заспя.