автор: Antioh

Най-трудно е да проумея всеки ден,
Че всъщност съм щастлив човек
Не съм сам, обичам, обичат ме....
Няма за какво да се сърдя........
Напротив
Всеки ден трябва да съм безумно усмихнат
В материалния свят.....
Щур късмет къде съм роден, щур....

И им се чудя на всички които казват
„Аз не съм щастлив“.........
Явно, не знаят какво е самотата на пустинята...
Там където няма нищо, освен пясък, слънце и тишина,
които убиват
Но и самотата има своите привилегии

Дава ти да разбереш колко много обичаш........
Прекрасно си личи какво ти липсва, докато хвърляш сянка по пясъка
и това е само прегръдката на жената....
Целувката по челото майчина
Баща ти да ти се скара, че караш бързо мотор.....
Или да си купиш геврек и да свириш на барабани за да събудя сестра ми
Да се разходиш с приятел и да запалите по цигара
Въздуха на родния град....
Да метнеш поглед към красивата снага на Родопа......
.......и нищо друго

И ако е така, мисля си, всичко със сърцето ти е наред
Един ден, ще я прекосиш цялата от край до край,
Цялата бездна на самотата душевна

Та, единствения шанс е в това да обичаш....
И да си напомняш кое е важно


2016. 23 Ноември. На хиляди километри от вкъщи в Осло, полета ми е отменен и незнам кога ще се прибера. Замислих се, че е хубаво, че мен някой ме чака и си дадох сметка, че с много хора не е така. Живота ги блъска безмилостно, а нямаш никой и нищо на което да се опреш. Колкото и да ми беше неприятно, усмихвах се и бях благодарен на Бога....
Баси, колко мъка има по тоя свят майна......Моканина беше адски прав едно време.