| Понякога един живот
не стига.
Пътеките остават неизминати и думите мълчат недоизказани,
а мислите - нестихнали
стареят...
Oстава време само за раздели,
за сплитане на пръстите
по мръкнало,
за лунни стъпки в звездното на вятъра
и хлътнали в здрачевината
мигове.
Понякога дори смъртта
не стига.
Потънали в реката на забравата
помръкнали,
бездомни и безименни,
без чувства преминаваме през Лета,
оловносиви,
бледи, огледални,
несигурни дори дали ни има,
дали не сме
все още
на Земята
в изгубени отрязъци от миналото.
Понякога дори Дъ/ухът не стига.
Годините тежат като измяна.
А грешките
подрънкват на верига,
накрая на която тегне камък,
а грешките...
в привидната си драма,
прекършват
всеки опит за издигане,
над бездна,
откъдето
изход
няма.
Няма.
Публикувано от hixxtam на 20.11.2016 @ 15:27:18
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
"Незавръщане в бъдещето" | Вход | 7 коментара (14 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Незавръщане в бъдещето от elsion (negesta@gmail.com) на 22.11.2016 @ 14:37:25 (Профил | Изпрати бележка) | ...Трудно намирам нежни струни. От много вторачване в камъни. :) |
]
Re: За в бъдещето от question_of_my_mind (otgovorite@gmail.com) на 20.11.2016 @ 22:21:16 (Профил | Изпрати бележка) http://n0sense7.blogspot.com | Нещата дето все са не изказани
за бъдещото, хората, надеждата
.. за грешките които осъзнаваме
като редица между лунните си стъпки по земята
Понякога си мисля няма бъдеще
и не защото вързани сме в нещо минало
Сърцата ни се учат да познават
след бурите и хълмовете, калните си пътища
и случва се че всеки опит за издигане
изглежда като бездна над забравата
Но след миговете остри, нарязващи със тежеста си
остава вечерта когато слънцето по път залязва
остават улиците пусти и листата на дърветата
разбирането че е всичко преходно, за малко
и има толкова надежда, за която да доплащаме
с това което само в нас остава видимо и продължава
(надявам се да ти харесва моето продължение)
|
Re: За в бъдещето от elsion (negesta@gmail.com) на 22.11.2016 @ 14:56:09 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за това продължение, и особено за светлите нотки накрая :)
Вътрешните битки... може би... правят човека човек, а спасението му е да ги изживее докрай.
живеем сякаш в бляскава витрина,
в игра на многолики отражения...
и пленници на мислите незрими,
на минало от бледи съжаления
и бъдеще от страхове пропито,
минута след минута мъкнем бреме,
излишно, но докрай несъкратимо,
което даром ако ни отнемат,
нас все по-малко после ще ни има...
помилвани от битката ще тлеем,
а във душата ни ще се разраства зима.
|
]
Re: Незавръщане в бъдещето от pastirka (prestizh@abv.bg) на 21.11.2016 @ 15:13:25 (Профил | Изпрати бележка) | Браво!
"Понякога дори Дъ/ухът не стига.
Годините тежан като измяна.
А грешките подрънкват на верига,
накрая на която тегне камък"!!!!!!!!!!!!!
Прекрасно си го казала! Много от нас ще се познаят в тези стихове. |
Re: Незавръщане в бъдещето от elsion (negesta@gmail.com) на 22.11.2016 @ 15:38:31 (Профил | Изпрати бележка) | Житейското лутане е споделено...
Благодаря :) |
]
Re: Незавръщане в бъдещето от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 22.11.2016 @ 00:41:22 (Профил | Изпрати бележка) | На дъното на бездната е тихо и така замряло,
без спомен даже от грешния, човешки шум,
тук времето е забранено, и покрито с мръснобяло
парче окъсан плат, подобно старо огледало,
и няма сънища, мечти, и мисли. Като във стар албум
са уловени нашите недоизказани последни дум.......
Завиждам, че можеш да пишеш така, когато не можеш да пишеш... |
Re: Незавръщане в бъдещето от elsion (negesta@gmail.com) на 22.11.2016 @ 15:40:17 (Профил | Изпрати бележка) | Стихотворение, вдъхновено от теб, знаеш :) |
]
Re: Незавръщане в бъдещето от mariq-desislava на 27.11.2016 @ 16:22:06 (Профил | Изпрати бележка) | Тук пердашиш немилостиво, направо си е живо словесно клане:) и пред заплаха от сърдечна атака, ще ти оставя само това:
"Закотвени сме в сушата
с ръждясалите котви на безумните й ритуали,
затънали в живот безумен,
който никой
нито вижда, нито чува,
а че отдавна сме потънали
дори не сме разбрали
и никога не ни е хрумвало до днес,
че можем да изплуваме." |
Re: Незавръщане в бъдещето от elsion (negesta@gmail.com) на 29.11.2016 @ 10:59:45 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за този стих, накара ме да се разровя и да намеря цялото прозиведение.
Какво да кажа... Спасителен коментар... :) |
]
Re: Незавръщане в бъдещето от libra на 28.11.2016 @ 17:28:13 (Профил | Изпрати бележка) | понякога един живот не стига, да..
изход обаче винаги има, зависи в каква посока е само, някои изходи не са за предпочитане :)
:) |
Re: Незавръщане в бъдещето от elsion (negesta@gmail.com) на 29.11.2016 @ 11:04:23 (Профил | Изпрати бележка) | Аз съм някакъв особен вид интегрист - едновременно има всичко, въпросът е от коя посока ще избереш да погледнеш всичкостта. Защото възприятията са фрагментарни, за разлика от света. А изборът (дори изборът да не избираш) - това е същинската загадка - кой го забелязва и кой го възнамерява в нас. :) |
] | |