автор: gitchka_gramatikova

Бих те завела на купон.
На най-грандиозния купон.
Където ще ни сервират
странни питиета
в необичаен час,
а ние с теб ще сме твърде заети
да спасяваме
света с любовта си.
Какъв ти свят! -
цяла галактика ще спасяваме.
Ти - като изваден
от праисторическата ера човек,
от очаквания прегърбен
и с една въпросителна
в брадата си,
аз - взела се от нищото
причина да прекосиш
сто вселени, умножени по три,
докато не намериш отговор
на простичкия въпрос
заслужава ли си това
лутане през времето,
когато една миля смелост
струва колкото
пет унции спокойствие.
И ако аз съм планетата,
на която искаш да стъпиш -
би ли донесъл за мен
повече слънце и малко космичен прах,
защото тук отдавна
не е стъпвал човешки крак,
и не съм сигурна дали
в небето - страшно и бедстващо,
има достатъчно основания,
които
да ти сочат пътя.
Понеже твърде дълго
те чаках. Толкова дълго
и толкова кратко,
колкото трае направата
на един Космополитън,
сервиран в чаша със столче
без лед
на края на света.

01.10.16